Съкрушени

В събота следобед, няколко часа преди началото на бала, Спенсър и Хана седяха в спалнята на Хана в дома на баща й. В ъгъла беше изправено едно огледало в цял ръст. Леглото беше обсипано с кутийки гримове, сешоари и спрейове за коса, а на пода беше пръснат пълен асортимент фиби за коса, клипсове и фуркети. Върху кадифена кърпа на бюрото бяха подредени взетите на заем от майките им бижута. Роклите им висяха на закачалки върху вратите на гардероба, а обувките им бяха поставени на килима под тях. Въздухът ухаеше на парфюми и онази лека миризма на почистващ препарат, която Спенсър така и не успяваше да определи. Това я караше да се чувства малко тъжна, че не могат всички да се съберат тук за подготовката за бала, но никой не се беше чувал с Ариа, а Емили неочаквано беше решила да отиде на бала с Айрис. Двете се гласяха в дома на семейство Фийлдс.

На вратата се почука. Бащата на Хана надникна вътре.

— Как върви, момичета? Мога ли да помогна с нещо?

— Не знам, татко. — Хана се подсмихна. — Искаш ли да ни помогнеш с гримирането?

Господин Мерин вдигна примирено ръце и отстъпи назад.

— Това не е по моята част. — Той се усмихна с обожание на Хана. — Но ти изглеждаш прекрасно.

— Наистина изглеждаш прекрасно. — Кейт също подаде глава. Половината й коса падаше на къдри по раменете, но останалата половина беше все още права.

— Благодаря — отвърна Хана, изненадана. — Ти също, Кейт.

Господин Мерин и Кейт изчезнаха в коридора. Хана погледна към Спенсър.

— Мислиш ли, че трябваше да я поканя с нас?

— Може би. — Спенсър сви рамене. Не че щеше да й е много приятно. А обикновеният живот на Кейт сигурно щеше да й действа потискащо. Това момиче нямаше А. в живота си. Нито тайни, които да крие. Нито смъртни заплахи.

Хана се отпусна на стола, без да си прави труда да излиза в коридора и да вика Кейт.

— Ще ми се Майк да се беше обадил, за да потвърди, че отива с мен. — Тя погледна към отражението на Спенсър в огледалото. — А ти с кого ще ходиш, Спенс?

Спенсър взе една щипка за извиване на мигли.

— О, просто един, с когото се запознах.

— Къде?

— В „Кинг Джеймс“ — отвърна машинално Спенсър, използвайки историята, която си беше съчинила. — Работи в скъп мъжки бутик.

— В „Богард“? — Очите на Хана светнаха. — Мислех си да взема оттам ръкавели за Майк. Абсолютно съм навита да му вдигна акциите… ако все още сме заедно.

— Хм, не съм сигурна, че продава точно ръкавели — отвърна Спенсър и се ухапа силно по вътрешната страна на бузата. Имаше предчувствието, че това ще е една дълга нощ. Дано Чейс не проявеше желание да разговаря с приятелките й.

Мислейки си за Чейс, тя извади телефона си, облегна се на Хана и й показа снимката на Али в Убежището, която той й беше дал.

— Погледни.

Хана сви устни.

— Откъде я взе?

— Търся разни неща за нея. Нали знаеш къде е направена?

— Пфу. Винаги бих познала тази стая. — Хана се намръщи. — Али изглежда колкото нас, може би малко по-малка. — Тя посочи към фигурата, чието лице не се виждаше. — А това кой е?

— Надявах се ти да знаеш. Той е с Али, не мислиш ли?

Хана присви очи.

— Лошо, че не носи нищо по-отличаващо се. Вече всички, дори майките им, носят черни блузи с качулки, нали?

— Ноъл има такава — каза Спенсър и се прокашля смутено.

Хана я изгледа продължително и сериозно.

— Прилича на него, нали?

— Не ми се иска да е така. — Спенсър се отпусна на леглото и разтърка очите си.

— Но така изглежда, нали? — попита тихо Хана. Тя беше казала на Спенсър за това, че Майк не можеше да си спомни къде е бил Ноъл, когато на кораба беше избухнала бомбата… и за това как беше видяла Ноъл в Бил Бийч. Момичето поклати глава. — Все още не мога да повярвам, че си отишла сама в онзи блок във Филаделфия. Можеха да те убият.

— Мисля, че А. просто искаше да ме уплаши — промърмори Спенсър и стомахът й се сви. Вече всичко й се струваше толкова ясно: Али и помощникът й бяха подхвърлили адреса в аптечната система, за да го открие Чейс. Бяха подготвили капана, който да се активира, когато Спенсър се появи да души наоколо. Това означаваше ли, че А. е наясно, че Спенсър разследва?

Тя се приближи до огледалото и избърса едно петно от сенки за очи на челото си.

— Ще ми се да се върна отново в онази сграда, но много ме е страх.

— И защо ще искаш да се връщаш?

— Защото дори там да не живее медицинската сестра, Али и помощникът й са били там и са приготвили капана. И след като той се е задействал, има голяма вероятност те да се върнат, за да съберат нещата, с които бяха задръстили онзи таван. Може топката за боулинг да е на бащата на Ноъл. Може да изскочи нещо друго, което да ни отведе при Али.

— Ха. — Хана бавно прокара четката през косата си. — Никога не бих се сетила за това.

Чейс беше изказал това предположение. Спенсър го помоли да дойде у тях, за да видят дали Али или загадъчният й приятел ще се появят, но каза, че не може. Не обясни защо.