Съкрушени

— Тя се свърза с мен и Спенсър. А след това и с Емили. Очевидно отново иска да говори с нас.

Ариа вдигна глава.

— Защо?

Хана разпери ръце.

— Откъде да знам? Предполагам, че А. е издал някоя от тайните ни. Може би става дума за картината. Може да е за Табита. Кой знае?

Стомахът на Ариа се сви на топка. От една страна тя се почувства облекчена, че не е получила ново обаждане. От друга защо Фуджи не се беше обадила само на нея?

— Какво да правим? — попита тя с треперещ глас.

Точно тогава Райън подаде глава през вратата.

— Ариа? Имаме въпрос за звездите от папиемаше.

Ариа погледна Хана, после сви рамене и се върна в депото. Докато даваше инструкции как да изглеждат звездите, стомахът й се бунтуваше. Не можеха да разговарят отново с агент Фуджи, не и след като картината се намираше в дрешника й. Трябваше да решат какво да правят колкото се може по-скоро.

И макар да се беше нахвърлила върху Хана заради това, новата информация за Ноъл беше уплашила и нея. Той не познаваше никого в Бил Бийч. Защо беше отишъл там? За да види Греъм?

За да краде лекарства?

Тя бръкна в джоба си и докосна билета, който беше открила предишния ден в портфейла на Ноъл — беше го дала сутринта на Майк, за да го върне на Ноъл и се молеше да не забележи липсата на билета. Прожекцията беше отпреди няколко години, след смъртта на Кортни, когато Истинската Али със сигурност беше затворена в Убежището. Онова странно послание на гърба за това, че Ноъл е повярвал в някого — Ариа все още не беше казала на приятелките си за него; те веднага щяха да наскачат заради хокейната картинка. Но и други хора рисуваха момичета, които играят хокей на трева. Не беше задължително това да означава нещо.

Въпреки това Ариа беше изпълнена с любопитство. Тя изтича до чантата си, която се намираше в другия край на стаята, извади айпада си и написа „КИНО ГОРАТА“ в Гугъл. След части от секундата се появиха резултатите. Най-първият беше за кино в Мейпълууд, Ню Джърси.

Устата на Ариа пресъхна. Табита беше от Мейпълууд. А Али и Табита очевидно са били заедно в Убежището — и дори са били приятелки. Дали това означаваше, че Ноъл е посещавал Али, докато е била в клиниката? Дали не беше измъкнал Али и Табита за една нощ, за да ги заведе на кино? Но в това нямаше никакъв смисъл — защо им беше да ходят чак в Ню Джърси? И защо му беше на Ноъл да казва на агент Фуджи, че не се е сблъсквал с Табита, след като очевидно я е познавал?

— Ариа?

Тя подскочи и се обърна. Зад нея стоеше Ноъл — повикан сякаш като с магия. Ръцете му бяха пъхнати в джобовете, на лицето му имаше сериозно изражение.

— З-здрасти — отвърна Ариа с треперещ глас, оставяйки айпада с екрана надолу на масата.

Ноъл погледна към вратата.

— Може ли да поговорим?

Ариа кимна и пъхна айпада в чантата си. Когато отново отидоха в градината със скулптурите, Хана вече си беше отишла. За известно време единственото, което се чуваше, беше звукът от стъпките им. Някъде по средата на пътеката Ноъл се спря до една скулптура, която всички наричаха Слинки2.

— Мислех си за Олаф.

Гърлото й се стегна.

— Ноъл, аз…

Той постави показалеца си върху устните й.

— По време на това пътуване се държах като истински задник, Ариа. Ревнувах, че не познавах твоята исландска страна и се страхувах, че когато отидеш там, ще се промениш и повече няма да си същата. И вместо да се намеся, аз просто се държах като някой хленчещ идиот. Трябваше да те оставя да отидеш с Хана и Майк, без да идвам с вас. Не ми е приятно, че се хвана с този тип, но донякъде си го заслужавам.

Ариа примигна. Това бе последното нещо, което очакваше да чуе от него. Предишната седмица сигурно щеше да се почувства поласкана и трогната — пред нея стоеше великолепният Ноъл и се притесняваше, че тя ще го зареже. Но сега се чувстваше просто изцедена. Подозрителна. Защо Ноъл й прости толкова лесно?

Той я хвана за ръцете.

— Искам да съм с теб. Искам да отидем на друга почивка и да оправим всичко. Можем дори да се върнем отново в Исландия, ако искаш. Този път ще яздя онези смешни коне.

Ариа знаеше, че тук трябва да се засмее, но не успя да го направи. Вместо това погледна настрани с буца в гърлото. На ръцете й сякаш бяха окачени тежести. Али и Табита, изкрещя съзнанието й. Мейпълууд. Хокеистката на трева. Питай го.

Ноъл наведе глава.

— Изглеждаш ми нещастна.

— Не съм — отвърна Ариа с писклив глас. — Просто… — Тя замълча. Само ако имаше как да вкара името на Табита в разговора, без това да изглежда подозрително.

Ноъл отдръпна ръцете си.

— Какво ти става, Ариа? Предлагам ти се изцяло, казвам ти всичко, осигурявам ти мястото на отговорник по декорите, примирявам се със странните ти настроения, прощавам ти, че си ми изневерила, а ти продължаваш да се държиш с мен като с отрепка. Тези номера остаряха. Тайните, странното поведение… сякаш не съм част от живота ти.

— Не говори така — прошепна Ариа. — Просто друго ми е на главата, това е.

— Какво? — попита настоятелно Ноъл.