Съкрушени

След пътуването до „Четирите сезона“ по натоварената магистрала, Хана влезе в голямата, украсена бална зала. Вътре миришеше силно на печени миди. Момичета, облечени в дълги копринени рокли, се кискаха, събрани на групички по две, по три. Момчетата в стилни смокинги изглеждаха почти като възрастни. Няколко двойки вече танцуваха блус, а в ъгъла имаше дълга опашка за снимки от бала. Всяка стена беше боядисана в различен цвят, съживявайки шедьоврите на Ван Гог. Ириси заемаше цялата стена зад дансинга. Огромна фреска Звездна нощ покриваше пространството зад масите, чиито покривки и чинии представляваха копия на други негови творби. Комитетът по организирането на бала беше купил огромни звезди и луни, направени от папиемаше и ги беше подредил из залата в арт инсталации.

— Леле! — Майк кимна одобрително. — Яко!

— За толкова кратко време Ариа свърши наистина страхотна работа — промърмори Хана, оглеждайки се за приятелката си из тълпата. Но Ариа не се виждаше никъде.

— Хей, Хана, поздравления! — каза Джилиън Удс, минавайки покрай нея.

— Здрасти, кралице! — извикаха група момчета от една съседна маса. Хана им махна по кралски.

Все повече хора се събираха около нея. Хедър Джоунс, която се беше влюбила в Хаваите, след като беше прекарала предишното лято там, уви около шията на Хана една полинезийска гирлянда. Беки Лий и Оливия Курц, които бяха зубърки, но симпатяги, поискаха да се снимат с нея. Дори старият приятел на Хана Скот Чин, който беше дошъл с високо момче, което приличаше на модел, я прегърна силно.

— Ти си много по-готина кралица от онзи изрод Чейси Бледсоу — прошепна й той.

Обикновено Хана би се изсмяла на забележката му, но сега се отдръпна раздразнено. След разговора с баща й, тя се чувстваше някак виновна заради начина, по който се беше държала с Чейси.

Нещо вляво привлече погледа й. Това беше залепено върху шперплат копие на автопортрета на Ван Гог, като лицето му беше изрязано. През дупката надникна лицето на Фай Темпълтън. Тя кръстоса поглед и извика:

— О, боже, отрязах си ухото!

Чейси Бледсоу, облечена в лъскава златиста копринена рокля, й направи снимка и се засмя.

Хана прокара език по зъбите си. Чейси изглеждаше страхотно тази вечер. И се беше постарала повече от Хана за това.

Тя изпъна рамене, пусна ръката на Майк, отиде до Чейси и я потупа по ръката. Момичето се обърна. Усмивката й леко помрачня, когато видя короната на главата на Хана.

Хана махна фибите от косата си, свали короната и я подаде на Чейси.

— Заповядай — каза тя. — Това е за теб.

Чейси гледаше короната в ръцете си, като очевидно не разбираше нищо. Хана завъртя очи.

— Сложи си я, глупачке — каза тя. После й подаде и скиптъра.

Чейси примигна.

— К-какво?

— Направи го, преди да съм размислила — изръмжа Хана. След това й обърна гръб, оставяйки короната в ръцете й. Но докато вървеше към Майк, устните й се разтегнаха в широка усмивка. Тя зърна отражението си в огледалото. Изглеждаше милион пъти по-добре. Сребристата корона определено не подхождаше на кожата й.

— Госпожице Мерин?

Хана се обърна. Зад нея стоеше една жена в униформа на „Четирите сезона“.

— Вие ли сте Хана Мерин? — попита тя. Хана кимна и жената я хвана за ръката. — Търсят ви по телефона на рецепцията. Казаха, че е спешно.

Майк я изгледа с любопитство, след което я последва във фоайето. Хана взе телефона; сърцето й се беше разтуптяло при мисълта за възможните събеседници. Но когато се обади, от другата страна се чу изненадващ глас.

— Хана? — попита приглушеният момичешки алт. — Обажда се Кели. От Уилям Атлантик.

— Кели? — Хана примигна. — Какво има?

— Обаждам се заради момчето, с което сте приятели — каза Кели. — Греъм. Той се събуди. Обадих се у вас и баща ти ми каза, че си на бала, но ти ме помоли да ти се обадя по всяко време, така че…

— Благодаря ти — прекъсна я Хана, стиснала здраво слушалката. Тя погледна към такситата, които чакаха отвън, и главата й се напълни с милион мисли. — След петнайсет минути съм там.

След това затвори, опитвайки се да реши кой е най-краткият маршрут за таксито. Майк се прокашля до нея.

— Къде ще бъдеш след петнайсет минути?

Хана се вцепени. Майк изглеждаше смазан… и объркан… и разтревожен. Тя погледна към тълпата. Внезапно пред очите й се появи Ариа, застанала до Ноъл. Тя си представи как Греъм се върти в леглото си. Мърмори разни неща. Припомня си разни неща. За няколко минути можеха да разгадаят всичко.

Тя се обърна към Майк.

— Греъм се е събудил. Трябва да поговоря с него.

Майк пристъпи към нея.

— Чудно, да вървим.

— Да вървим? — Хана поклати глава. — Няма начин.

— Този път няма да спечелиш. — Майк сложи ръце на хълбоците си. — Няма да те пусна да говориш сама с този психопат.

Хана се взря в лицето му. Той нямаше да приеме „не“ за отговор. Всъщност какво значение имаше? Скоро всичко щеше да е ясно. Може би наистина имаше нужда от защита.

— Щом настояваш — промърмори тя. — Но да тръгваме! — След което сграбчи ръката му и изтича навън.

26. Кого обичаш?