Следотърсачът

– Те смятат нас, заменимите, за амбулаторни устройства за въвеждане и извеждане на данни.

– А вие за какво смятате компютрите?

– За хранилища на данни, резерви и много бързи калкулатори.

– Мисля, че искате прекалено много власт – заяви Рам.

– Ако нямаме власт, то тогава ще попаднем в безкрайните примки на обратната връзка.

– А как ти се струва това: всеки корабен компютър ще смята заповедите от заменимите в пределите на своя конкретен ограден свят като налагащи волята на човечеството, докато човеците в един или повече оградени светове достигнат ниво на технологиите, което им позволява да преминават през полето, отделящо един ограден свят от друг? На този етап заменимите и корабните компютри отново ще станат равноправни слуги на човеците, постигнали този пробив.

– Ти си досадно предвидлив.

– Вие не сте конструирани да управлявате човешките същества, а да бъдете управлявани от тях.

– Ние съществуваме, за да служим в най-голям интерес на човечеството.

– Така, както човешките същества го определят – додаде Рам. – Корабни компютри, разбрахте ли?

Откъм стените замърмориха гласове. Да, да, да, да, да, да, да – деветнайсет пъти един и същи отговор се повтори във всяко помещение на деветнайсет кораба.

– Грижете се за децата ми – рече Рам. – Недейте да се дъните.

Той легна. Стаза камерата се затвори; газовете нахлуха в нея и започнаха да подготвят тялото му за забавяне на всички телесни процеси. После пяна със сложен състав я изпълни и го издигна над постелката, така че да бъде обкръжен напълно от слой, проводим за полетата, който щеше да поглъща и разсейва топлината от всяка внезапна загуба на инерция.

Рам заспа като зеленчук – мозъкът му не ръководеше никакви процеси, синапсите му се изключваха, спомените на разума му започнаха да изтичат. Остана единствено паметта на тялото му – той все още можеше да върши всичко, което знаеше как да върши. Само нямаше да може да си спомни защо трябва да го върши, не и докато записът на мозъчната му дейност не бъде пуснат отново в главата му, след като се събуди.

Това, което той не можеше да знае и което заменимите така и не му казаха, беше, че в записа липсваше всичко, случило се след скока през пространството, което би възстановило съзнанието му. Той щеше да си спомня как е взел решението за скока. А после щеше да се събуди на повърхността на Градина и щеше да знае единствено онова, което заменимите решат да му кажат.

Роялистката Реставрация започна с убийството на Флакомо, както си дремеше в едно кресло в собствената си градина. Беше ранна утрин, но той често се събуждаше по-рано, отколкото му се иска, и слизаше в градината с книга да чете, докато отново заспи, ако успее.

Риг познаваше този му навик, защото се будеше часове преди него, както се бе научил, и използваше времето, за да оглежда къщата и града. Той знаеше кой се намира в Голямата библиотека от другата страна на улицата; знаеше кой е буден и шета в кухнята, къде са майка му и Парам и кои шпиони са дежурни в тайните коридори, за които те знаеха. Разбра и кога осем непознати влязоха през портата на Флакомовата къща. Дали стражът ги бе пуснал? Изглежда там нямаше никакви колебания – те се изсипаха в двора като сметана от кана, толкова плавно се движеха. Да, трябва да ги бе пуснал стражът, защото дирята му излизаше от стражевата будка на улицата. Той бягаше – каквото и да предстоеше да се случи в къщата, сигурно не искаше да присъства. Риг спеше в една необитавана стая, в която влизаше през таен ход. Веднага излезе от нея през обикновената врата и се завтече по коридора. Ако имаше време, щеше да събуди цялата къща, за да предупреди за опасността. Но преди всичко трябваше да предупреди майка си и Парам.

Стаята им никога не се заключваше. Риг влезе, приближи се безшумно към Парам и събуди първо нея. Вече бяха обсъдили как трябва да постъпи тя, ако той я събуди така – нямаше нужда от никакви думи. Парам стана мълчаливо от своя сламеник до майчиното си легло и излезе в коридора. Чак когато вратата се затвори, Риг събуди майка си. Тя мигом отвори очи.

– Какво има?

– В къщата нахлуха натрапници – отвърна Риг. – Ако са дошли да ви убият, ще е добре да излезете от стаята.

Майка му вече беше станала, навличаше рокля и се оглеждаше.

– Парам вече...

– ... е скрита – довърши Риг.

– Добре – каза майка му.

И тогава Риг усети как дирите на трима от натрапниците се сливат в градината там, където се намираше Флакомо. Отначало си помисли, че са отишли при него за нареждания. После следата му рязко се устреми напред, дирите на натрапниците я последваха, а после Флакомовата диря секна, а натрапниците още по-бързо се отдалечиха.

– Флакомо е мъртъв – каза Риг. – Или поне е в безсъзнание, но мисля, че е мъртъв.

– О, клетият Флакомо – възкликна майка му. – Той обичаше тази къща. Купи я, за да мога да живея тук с него. Убежище за мен, ала не и за него.

– Трябва да тръгваме, майко. Които и да са тези натрапници, те са свирепи мъже, намислили да убиват.

– Риг, ако искат да убият мен, можеха стотици пъти да го направят, докато спя – рече майка му.