Следотърсачът

– А този ограден свят как се нарича? – попита Умбо. – И как се наричаш ти?

– Вадеш – отвърна Заменимият. – Това е Светът на Вадеш и мен ме наричат Вадеш.

– Забелязахте ли, че той отговори на друг човек, различен от мен? – отбеляза Риг. – Имаме напредък.

– Тук наоколо има ли прясна вода? – попита Самуна. – Питейна вода? Чиста вода? Незаразена вода? В количества, които да ни позволят да напълним меховете си. Да уточнявам ли още?

– Ще ви заведа на водопой, но не мога да ви накарам да пиете – отвърна Вадеш.

Риг погледна изумено останалите и отново се обърна към Вадеш.

– Защо го каза? Защо трябва да ни караш да пием?

– Това е стара поговорка – отвърна Вадеш. – От Земята – планетата, на която се е зародило човечеството. На един от земните езици. Тази поговорка е на дванайсет хиляди години. „Можеш да заведеш коня на водопой, но не можеш да го накараш да пие“.

– Благодаря за урока по история – подхвърли Оливенко.

– И по конско поведение – додаде Парам.

Ироничните им шеги накараха Риг да се разкиска, докато Вадеш ги водеше към една редица от дървета недалече от Стената. Но забеляза, че заменимият не отвърна с нищо на насмешките им, и му хрумна една идея.

– Вадеш, ти спомена за планетата, от която са дошли човеците, и ни научи на поговорка отпреди дванайсет хиляди години – рече той. – Има ли някаква нужда ние да разполагаме с познания за Земята?

– Да – потвърди Вадеш.

– И каква е причината?

Вадеш мълчеше.

– Означава ли твоето мълчание, че тя ти е неизвестна? – попита Риг. – Или че просто не желаеш да ни я съобщиш?

– Не мога да предвидя отговора на въпроса ти с никаква, дори и приблизителна точност и сигурност. Но ще ви е нужно да знаете много неща за Земята и ще трябва да ги научите скоро.

– Защо? – попита Риг.

– Какво „защо“?

– Защо ще ни е нужно да знаем много неща за Земята и защо трябва да ги научим скоро?

– Защото те идват – отвърна Вадеш.

– Кой идва? – попита Парам.

– Хората от Земята.

– Кога? – попита Самуна.

– Не зная – отвърна Вадеш.

– И какво ще правят, като пристигнат тук? – попита Умбо.

– Не зная – повтори Вадеш.

– А какво могат те? – попита Риг.

Вадеш не бързаше да отговори.

– На този въпрос съществуват милиарди верни отговори – отвърна най-сетне той. – Ще ги подредя по приоритет, за да спестим време.

– Добре – съгласи се Риг. – Кое е най-важното, което могат те?

– Те могат да взривят и унищожат тази планета и да избият всичко живо на нея.

– Но защо им е? – попита Оливенко. – Какво сме им направили?

– Бях попитан какво могат те, не какво ще направят. И преди да сте ме попитали, аз наистина не знам какво ще направят. Съществуват милиарди отговори на първия въпрос, но вторият изобщо няма отговор. Това е бъдещето, а то е място, където дори и вие петимата не можете да отидете другояче, освен бавно, ден подир ден, като всички останали.

– Ето я и водата – възкликна Риг. – Изглежда хубава. Да напълним меховете и да се напием.

ОРСЪН СКОТ КАРД

СЛЕДОТЪРСАЧЪТ

американска

Евгения Мирева

редактор

Издателство ЕРА, София

тел. 02/980 16 29

e-mail: era@erabooks.net