Следотърсачът

– Не съм сигурен как точно са го направили – отвърна Риг. – Мислех, че докато стигнат тук, ще минат няколко дни или дори седмици, а всъщност те явно са ни изпреварили, въпреки че тръгнаха след нас.

– След като Парам ни направи невидими, аз се върнах около две седмици назад във времето и преминахме спокойно през Стената.

– А как преминахте през нея? – поинтересува се заменимият.

Умбо погледна безпомощно Парам, а тя на свой ред погледна Риг.

– Тя умее едно нещо, което нарича „забавяне на времето“ – обясни брат º. – Тя сякаш съществува само в отделни миниатюрни частици от секундата, а между частиците има празно пространство. Затова придвижването през пространството º отнема извънредно много време, защото постоянно прескача малки времеви интервали.

Заменимият мълчеше.

– Както и да е – когато сестра ми прави това, въздействието на Стената намалява значително и затова тя е успяла да преведе себе си и Умбо през нея. Очевидно са тръгнали преди около две седмици и... какво, тук ли ни изчакахте?

– Няколко дни – отвърна Умбо.

– Това ми изглежда необяснимо – обади се заменимият. – Аз дойдох тук преди няколко дни, когато получих предупреждението, че хора са проникнали в Стената, но вас ви нямаше.

– Тук бяхме – възрази Умбо.

– Видяхме те – додаде Парам.

– Не чу ли Умбо да казва, че Парам ги е направила невидими? – намеси се Риг. – Когато се придвижва напред във времето, тя не отразява достатъчно светлина в никоя частица от секундата, в която съществува, и това не позволява на човешкото око да я забележи.

– Ние нямахме храна и вода и затова прескочихме дните, докато пристигнете вие – обясни Умбо. – За нас това бяха, по грубо предположение, петнайсетина минути.

– Значи сте жадни? – попита Оливенко.

– Малко – призна си Парам, – но можем да почакаме още.

Риг погледна през Стената. Там, на повече от миля, войниците на майка му и Гражданин продължаваха да размахват железните лостове.

– Значи вие двамата в момента вече не сте там? – попита той.

– А, там сме – отвърна Умбо. – В момента скачаме от скалата. Бяхме стигнали горе-долу до средата, когато ни върнах две седмици по-назад. Значи ще е вдругиден, мисля.

– По` вдругиден – поправи го Парам. – Майка ни явно не би им позволила да се откажат и да си тръгнат, а аз вече не издържах да забавям времето, така че Умбо ни спаси живота.

– Но тя преди това спаси моя, като ни накара да изчезнем! А ти спаси и двама ни, като ми даде знак да ви върна в настоящето. Много щедро от твоя страна. Дано не е било прекалено ужасно да изминете последната част от пътя без никаква помощ.

Оливенко потръпна.

– По-страшно нещо няма!

– Преминали сте през част от Стената без никаква помощ?

– Последните петдесетина крачки – уточни Оливенко.

– А после се върнаха да изведат мен – додаде Риг. – Аз паднах и се предадох и те ме изнесоха.

– След като сте минали през Стената, сте се върнали в нея, за да изведете това момче? – попита заменимият.

Оливенко и Самуна му отвърнаха едновременно:

– Ние сме войници! – заяви Самуна.

– Той е наш приятел! – обясни Оливенко.

После се спогледаха и казаха в един глас:

– Каквото каза той!

И избухнаха в смях.

– Тогава вие и петимата сте твърде забележителни човешки същества, защото всички по свой начин сте извършили невъзможното.

– Значи ни вярваш? – попита Парам с невярващи нотки в гласа.

– Докато ми обяснявахте, аз се свързах с активния заменим от вашия предишен ограден свят. Той ме уверява, че всички вие сте способни да вършите онова, което твърдите, че сте извършили.

Той посочи Парам.

– Ти можеш да правиш микроскокове в бъдещето.

После и Умбо:

– Ти умееш обратното, да ускоряваш нечие време така, че на човека да му се струва, че заобикалящото го течение на времето се забавя. И очевидно си се научил да правиш в ограничена степен онова, което може той – сочеше Риг. – Той е истинският пътешественик във времето. Всяко минало пред него е настояще и той може да избере времето на всяко живо същество и да се присъедини към него в неговото време и да се завърне в „настоящето“, в което е пребивавал последно.

А после, за учудване на всички, посочи Самуна и Оливенко.

– Вие и двамата в различна степен притежавате мощна естествена съпротива срещу полето на Стената. Обикновените човешки същества не могат да го понесат. След няколко секунди волята им изчезва, те полудяват, лягат и умират. Може би са способни да изминат десетина крачки, но само толкова.

Оливенко и Самуна се спогледаха, а после погледнаха и останалите.

– Каква е вероятността двамата да имаме едни и същи... – започна Оливенко, а в същото време Самуна заяви:

– Сигурно тази способност се среща доста често...

– Това е рядка способност, но активният заменим от вашия предишен ограден свят ми казва, че вашата чувствителност към полето привлича онези, които могат да го манипулират, като тези тримата тук. Не е изненада, че хората с такива способности се намират един друг. Или поне така твърди активният заменим от вашия предишен...

– Говориш за Баща ми – прекъсна го Риг.

– Да – отвърна заменимият. – Той потвърждава, че е заменимият, който ти си наричал свой Баща.

– Но той умря.