Следотърсачът

И той позволи на заменимия да го изведе навън, на яркото слънце. Около десетина бели пластмасови постройки блеснаха пред очите му, но не го заслепиха. Те бяха заобиколени от стотици акри посеви. Наближаваше времето за събиране на реколтата.

– Поработили сте – отбеляза Рам.

– Програмирани сме да проверим дали почвата е подходяща за обработване и климатът – поносим, и да засадим реколта, която да е готова за събиране. Колонистите ще започнат да се учат как да я събират, да я подготвят за съхранение без замразяване и да обработват нужните дажби за непосредствена консумация.

– След като сте извършили всичко това без човешка помощ, защо просто не продължите?

– Това не е колония на заменими. Идеята е Градина да бъде заселена с човешки същества така, че шансовете за оцеляване да се увеличат максимално, дори и нивото на технологиите, които могат да се поддържат на място, да спадне.

– Няма ли да изработите резервни части за себе си и за всички останали машини?

– Ние сме програмирани да заселим Градина с човешки същества така, че шансовете за оцеляване да се увеличат максимално, дори и нивото на технологиите, които могат да се поддържат на място, да спадне.

Значи нямаше да получи по-подробни обяснения от това. Рам нямаше друг избор, освен да приеме, че на някакъв етап заменимите ще оттеглят помощта си и засяването на посевите, събирането на реколтата и съхраняването на хранителните запаси ще преминат изцяло в ръцете на колонистите. Рам нямаше да може да контролира заменимите и нямаше да разбере нищо друго освен онова, което те пожелаят да му кажат. По всяка вероятност те вече го лъжеха. Което означаваше, че животът тук до голяма степен щеше да е същият като на Земята, а заменимите щяха да изпълняват ролята на правителство или поне на ръководство. Изглежда Рам беше просто фигурант – щом насъщният му хляб зависеше от заменимите.

А щом заменимите бяха програмирани да излязат от употреба едва след като научат човешките същества да разчитат сами на себе си, значи това нямаше как да се случи по-рано.

– Хайде, приятелю – подкани той заменимия. – Да събудим хората.

Мъжът, който приличаше на Бащата, седеше със скръстени крака на земята, а срещу него бяха седнали Риг и Умбо. Парам беше до Умбо, а Самуна и Оливенко – от другата страна на Риг. Също като в училище във Водопаден брод.

– Досега не съм му разбрал и дума – оплака се Умбо.

– Никога досега не съм чувал този език – заяви Риг.

– Според мен той не е Баща ти.

– И да е, напълно ме е забравил. Ти да забеляза някакви признаци, че ме е разпознал?

Мъжът, който приличаше на Бащата, вдигна ръка с разтворена длан, за да ги накара да млъкнат. После посочи Стената и произнесе нещо, което звучеше така:

– Очто-жек-го-боишта-джонг-нк.

По въпросителното му изражение Риг се досети какъв е въпросът: „През Стената ли минахте?“. Затова кимна, после посочи себе си и спътниците си поред, с жест посочи, че са били отвъд Стената, а после с два пръста показа, че са извървели пътя оттам до сегашното си място. И обясни с думи:

– Ние бяхме от другата страна на Стената, преминахме през нея и дойдохме тук.

Мъжът, който приличаше на Бащата, кимна и замижа.

Няколко мига по-късно отвори очи.

– Това ли е вашият език? – попита той.

– Да – отвърна Риг и по въздишките на другите разбра, че и те почувстваха огромно облекчение. Вече беше възможно да разговарят с човека.

– Значи сте преминали през Стената – продължи мъжът, който приличаше на Баща му.

– И ти също – рече той.

– Аз не съм – отрече мъжът.

Риг посочи себе си, Парам и Умбо и каза:

– Ние те познавахме там. Забравил ли си ни?

Мъжът, който приличаше на Баща му, тръсна глава.

– Аз не съм преминавал през Стената, откакто тя бе създадена преди единайсет хиляди години. Вие несъмнено ме бъркате с някой от вашите местни заменими.

Риг се спогледа с останалите.

– Заменими ли?

– Вашите местни заменими не са ли ви разкрили своята истинска природа?

– Мисля, че не, май – отвърна Риг.

– Със самостоятелни усилия ли преминахте през Стената?

– Да – потвърди Риг. Беше твърде сложно за подробни обяснения.

– Не виждам машини – изтъкна заменимият. – Забелязвам, че Стената все още си е на мястото, значи не сте я изключили.

Спогледаха се отново.

– Тя може ли да се... изключва? – попита Умбо.

– Минали сте през Стената, без да я изключвате – повтори заменимият. – И без машини. И без да познавате истинската º природа.

– Ти какво искаше да кажеш с това, че „местните заменими“ не са ни разкрили „истинската си природа“? – изръмжа Самуна.

– Всичко зависи от това как сте преминали през Стената – отвърна заменимият.

– Всичко зависи от твоя отговор на въпроса ми – поправи го Самуна.

– Ще отговоря на въпроса на първия човек, овладял Стената и преминал през нея.

– Направихме го заедно – обясни Риг. – Ние с Умбо съчетахме способностите си, за да мога да се върна във време, когато Стената не е съществувала, и да преведа със себе си през нея тези двама мъже. Но накрая те изведоха мен.

– Ами тези двамата? – заменимият посочи Парам и Умбо.