Следотърсачът

– В оградените светове, където заменимите продължават да се представят за човеци, е необходимо от време на време да се преструват, че умират. Така хората не забелязват, че те не остаряват – обясни заменимият.

– Тогава какво си ти? – попита Умбо.

– Машина – отвърна заменимият.

Риг необяснимо се преизпълни с чувство, но за негова изненада то не беше гняв. По-скоро беше тъга. Разтресоха го ридания. Не знаеше защо плаче, но и не можеше да спре.

– Съжалявам, аз...

Умбо сложи ръка на рамото му.

– Баща ти не е мъртъв.

– Машина... – обърна се Риг към заменимия, когато овладя риданията си. – Трябваше да се досетя. Ти не оставяш диря! Нито ти, нито Баща ми.

Парам му се усмихна.

– Значи и ти си бил отгледан от лъжец и чудовище, което се е преструвало на човек.

Риг избърса сълзите си и също се усмихна.

– Още нещо, което ни свързва.

– Заменимият, който ти наричаш свой баща, не е чудовище – рече му заменимият. – Той е слуга на човечеството.

– Той ме е лъгал всеки ден от живота ми!

– Излъга и мен, и Парам – додаде Умбо.

– Той ви е обучил и подготвил – напомни им заменимият. – Вие сте първите човешки същества, преминали през Стената.

– Освен Кносо Сисамик – намеси се Оливенко.

– Кой? – попита заменимият.

– Техният истински баща – посочи Оливенко Парам и Риг. – Той ме накара да го упоя и преплава с лодка Стената в Големия залив.

Заменимият поклати глава.

– Упойващите вещества не пресичат въздействието на Стената. Когато е стигнал от другата страна, той е изгубил всякаква способност за свързано мислене.

След малко додаде:

– Активният заменим от вашия предишен...

– Наричай го Златния мъж – прекъсна го Парам.

– Златния мъж ме уверява, че случаят е бил точно такъв. Заменимият от оградения свят, в който е навлязъл той, е постъпил съгласно политиката и на баща ви веднага му е била приложена евтаназия.

– Евтаназия? – попита Умбо.

– Убили са го – поясни Оливенко.

– Личността Кносо вече не е съществувала – възрази заменимият. – На този етап мозъкът в онова човешко тяло е имал едно-единствено желание и то е било да умре незабавно.

Сега бе ред на Оливенко да заплаче. Той се преви, захлупил лицето си в шепи, а Самуна сложи длан на гърба му.

Парам се взираше в заменимия.

– Защо да вярваме на всичко, което ни казваш?

– Защото сте първите човешки същества, преминали през Стената – отвърна той.

– Е, и?

– Сега вече командвате вие.

– Какво командваме? – попита Риг.

– Мен – отвърна заменимият.

– А какво значи това? – попита Умбо.

– Значи, че каквото и да ми наредите, аз съм длъжен да го извърша, ако е в рамките на способностите ми.

– Това е безумие – рече Парам. – Той ни лъже. Никой от вас ли не разбира? Той не може да се подчинява на всички ни. Ами ако му дадем заповеди, които си противоречат?

– В това има смисъл – отбеляза Самуна.

– Аз се подчинявам на първия човек, постигнал технологията, чрез която да премине през Стената.

– Първите двама преминали са Парам и Умбо – отбеляза Риг.

– Заслугата е на Парам – изтъкна Умбо. – Аз само я придружавах.

– Не сме първите – отрече Парам. – Видяхме как вие тримата минавате през Стената, преди да скочим от скалата.

– Мисля, че няма да ни е лесно да определим кое е било „преди“ – заключи Умбо.

Заменимият се колебаеше. Сега Риг разбираше защо се бави. По някакъв начин той разговаряше с Баща му.

– У кого от вас са камъните? – попита най-сетне той.

Риг погледна Умбо, но после се сети, че той му беше дал камъните, преди да преминат през Стената. Бръкна в панталоните си и извади кесията.

– Тези ли?

– Деветнайсет камъка? – попита в отговор заменимият.

– Осемнайсет – отвърна Риг и постави отворената кесия пред него.

Заменимият се наведе и ги заразглежда, но без да ги докосва.

– Защо един липсва? Ти не си го поставил на мястото му.

– Той стана собственост на Революционния съвет. Или може би на слугите на генерал Гражданин – обясни Риг.

– Опитахме се да си го върнем, но се наложи да се махнем от града – додаде Умбо.

Заменимият кимна.

– По-нататък ще ви потрябва – рече той. – За щастие липсва точно вашият.

– Не са ли мои всичките? – попита Риг. – Или... наши?

– Имам предвид този, който ви позволява да изключите Стената около вашия ограден свят, света, в който сте се родили.

– Камъните изключват Стените? – попита Самуна. – Значи ние сме разнасяли...

– Не бихте могли да изключите собствената си Стена, докато не бъдат изключени всички останали – поясни заменимият. – При всички случаи щяхте да го използвате последен. Значи, когато всички останали Стени паднат, ще се върнете у дома, ще вземете последния камък и ще изключите и последната Стена.

– Ние ли? – попита Парам.

– Но защо иначе да минавате през Стената?

– За да се спасим – отвърна Риг. – Оттатък има хора, които се опитват да ни убият.

Умбо се наведе назад, за да погледне пак през Стената към мястото, където стояха майката на Риг и генерал Гражданин, яхнали конете си.

– Не се ли сещат да погледнат насам и да видят, че ние с Парам сме вече тук? – рече той.

– И през ум няма да им мине – увери го Парам.

– Самуна и Оливенко затулват и двама ви – обясни Риг. – Те не могат да ви видят, освен ако не надникнете над тях.