Следотърсачът

– Той е начело на войската, която чака от другата страна на улицата. Въпросът ми е дали ще дойде да те спаси от нападателите? Или те действат по негова заповед? Или и двете – изпратил ги е той, но после ще дойде да ги убие и ще хвърли вината за извършеното днес тук от тях върху други?

– Защо питаш мен? – попита майката.

– А кого другиго?

На вратата се почука тихо. Нападателите се бяха събрали в коридора точно пред стаята.

– Влезте – каза майката. – Няма нужда от чукане, за да влезете в тази стая.

Вратата се отвори и влязоха шестима мъже. Бяха яки мъже, войници, но облечени в дрехи на обикновени работници. Вместо оръжия държаха дебели железни лостове, на дължина почти един човешки бой. Те незабавно се наредиха покрай стената с вратата, вдигнали лостовете под противоположни ъгли така, че всеки два от тях се кръстосваха под формата на буквата Х. После бавно започнаха да ги движат – явно по образец, разработен така, че да създава постоянно движеща се бариера. Желязна стена.

– Какво правят те, майко? – попита Риг, но вече беше разбрал.

– Престани да се криеш, Парам – рече майката. – Не се оставяй желязото да те нарани, когато минава през теб.

– Ти си им казала – рече той. – Как да навредят на Парам. Как да я принудят да стане видима.

– Ти си изумителен младеж – рече майка му. – Виждаш единствено опасността за Парам, но не и че самият ти си застрашен.

– Виждам едно чудовище – отвърна Риг. – Защо би причинила това на собствената си дъщеря? Аз съм този, който ти е в тежест. Аз съм мъжката рожба, която Аптика Сесамин е наредила да се убие.

– Риг, мили ми сине, глупаво мое сладурче, дори и сега ли не прозираш истината?

– Безсмислено е да искаш да убият и двама ни.

– Много отдавна племето Сесамото ловувало в равнините, където ловували и лъвовете. Уважавали сме се взаимно. Ние сме познавали техните нрави, те – нашите. И ние сме научили закона на лъва.

Бащата бе учил Риг за всички животни или поне така си мислеше той. Те не бяха залагали капани в западните равнини, а само в планинските гори. Но все пак Риг знаеше за лъвовете. Как новият алфа мъжкар, след като убие стария, завладява женските му. Но ако някоя от тях има лъвчета, ги убива.

– Генерал Гражданин иска да убиеш и двама ни?

– Аз все още съм в детеродна възраст, скъпо мое момче – отвърна майка му. – Той иска собствените му деца да наследят трона, без усложнения.

Такова нещо не беше и хрумвало на Риг. Да, самият генерал Гражданин бе му казал за различните групировки в града, за и против оставянето на мъжките наследници живи, за избиването на цялото кралско семейство или за поддържане на статуквото. Ала, разбира се, изобщо не бе споменал една друга възможност – някой да покори кралицата, да се ожени за нея и да убие нейните наследници, за да основе династия.

Риг вече бе отстъпил много назад и се намираше близо до отсрещния ъгъл, откъдето обикновено наблюдаваше шпионинът. Но сега вече виждаше защо той не помръдва – от стената, точно там, където трябваше да е сърцето му, стърчеше дръжка на меч, забит направо в паянтовата повърхност. А дирята, която водеше до меча и обратно, беше на майка му.

– Със собствените си ръце – рече тя.

Беше забелязала накъде гледа той.

– Никакви сведения за случилото се тук днес не трябва да стигат до обществото.

– Аз мислех, че тези шпиони обслужват генерал Гражданин.

– Тези шпиони обслужваха Съвета – обясни майка му. – Генерал Гражданин ръководеше тяхната служба в Съвета. Нали не си си въобразявал наистина, че можеш да овладееш кралската политика за няколко кратки месеца обикаляне из библиотеката и игри със сестра си?

– Мислиш ли, че генерал Гражданин ще запази живота ти, след като му родиш наследник?

– Не бъди отчаян и жалък, скъпи ми сине. Той ме обича предано, както и Флакомо преди него. По-силен и по-умен е от Флакомо, но точно затова си струва да го направя консорт, а не обикновен инструмент.

– А Парам и аз... Ние сме нищо?

– Вие бяхте единственото важно нещо в живота ми, докато положението не се промени. Моя първа отговорност е да опазя кралския род и да управлявам създаденото от нас кралство – от Стена до Стена, ние сме предопределени да управляваме този свят. Ти би ли могъл? Та ти дори не искаше, с твоя скептицизъм и кралски привилегии. А Парам? Слабачка – ако я бях омъжила за някого, щеше просто да е вярна на съпруга си и не бих могла да имам власт над нея. Не, никой от вас не е годен да поддържа каузата на кралството. Но генерал Гражданин е от най-висш благороднически произход. Той е закърмен с политика. Той разбира как да завоюва властта и как да я запази и не се бои да предприема дръзки и опасни действия. Той е всичко онова, което милият Кносо не беше.

– Ти обичаш ли някого изобщо?