Следотърсачът

– Освен ако в момента не изпълнява задача – опъна се Умбо.

– Вие дойдохте при мен – напомни му студено Оливенко.

– Моят баща му е имал доверие... Моят истински баща.

– И виж докъде го е докарало това – тросна се Умбо. – По-мъртъв може ли да е?

Риг наблюдаваше как Оливенко се мъчи да се успокои. Реши да не се намесва, а да го остави да се справи сам.

– Ти не ме познаваш – рече стражът, – но аз обичах баща му и скърбих за него повече от всички, когато той умря.

– Не повече от мен – обади се тихо Парам.

– Но теб никой не те е видял да скърбиш – продължи Оливенко. – Затова как бих могъл да знам? Мога да кажа само, че с времето вие ще опознаете мен и аз вас – също. Сега ви вярвам, защото Риг ви вярва. Залагам живота си и кариерата си, цялото си бъдеще на вас. И Риг ви моли да направите същия залог за мен. Досега имал ли е лоши преценки?

– Да, имал съм – обади се Риг. – Доверих се на майка си.

– Не, не си – намеси се Парам.

– Е, не съм, никога не º се доверих напълно. Но ми се искаше да повярвам в нея.

– И с този Оливенко ли е същото? – попита Самуна. – Искаш ли да вярваш в него?

– Не – отвърна Риг. – Не ми беше и хрумвало, че някой от стражите ми може да бъде... човек, някой, с когото бих могъл да разговарям. Но за времето, което прекарах в библиотеката, той стана мой приятел. Никога не се е опитвал да ми се подмазва.

– Това значи само, че много го бива в подмазването – заяви Умбо.

– Прекалено млад си, за да бъдеш циничен – скастри го Самуна.

– Когато минем отвъд стената, вие всички ще сте ми нужни – рече Риг. – И всички ще сме си нужни взаимно. Но не виждам изгледи за успех, ако сте неспособни да работите заедно.

Те се спогледаха, сведоха очи, пак се спогледаха.

– Да излизаме от града – подкани ги Парам. – Ще имаме достатъчно време да се разберем помежду си по пътя.

Наеха градска каляска до покрайнините, където платиха на кочияша, а после купиха хубава карета и четири коня.

– Тая кесия не е бездънна – измърмори Самуна, но Риг видя, че остават още много пари.

Купиха и припаси – храна, палатки, мехове с вода, сечива, няколко оръжия, нищо необичайно за пътници, тръгнали за дивата пустош. Единият от търговците ги предупреди, че ако ще ходят на място, където пътищата не са поддържани от властта, по-добре е да носят със себе си резервни колела и оси.

– И пети кон, завързан отзад – посъветва ги той. – Там, където няма хубави пътища, дори и най-добре изработената карета не ще да издържи вечно, а по някое време може да ви се наложи да слезете от нея. Тогава ще ви трябват пет коня.

– А след това ще се опитате да ни продадете и седла.

– Вашите задници и бедра ще яздят – ухили се грубиянски мъжът. – Седла няма да ви трябват толкова, колкото стремена, ако конят реши да препусне в тръс, любимия ход на добър впрегатен кон.

Риг не беше сигурен за какво говори търговецът, защото бе яздил съвсем рядко като малък, и то покачен на една стара кранта.

– Де да можехме да преминем реката на коне – рече той.

– Реката не минава оттам, където отиваме ние – възрази Самуна.

А после и двамата се усетиха, че май са се разприказвали твърде много пред непознат. След ден-два войниците на генерал Гражданин без съмнение щяха да разпитат този мъж, а той вече знаеше, че те не се прибират у дома. Още по-лошо, беше ги видял да се споглеждат, знак, че им се иска да не бяха се изпускали, и затова думите им щяха да се загнездят в паметта му. По-зле можеше да стане само ако го помолят в никакъв случай да не казва. Това почти без съмнение би го накарало да хукне към най-близката градска стража още щом излязат.

Но вероятно можеха да му дадат и друго обяснение за това споглеждане.

– Чудехме се дали не ви се намира карта – рече Риг. – Отиваме на места, които не познаваме.

– Нямам карти на склад – отвърна мъжът. – Хората почти винаги знаят закъде заминават оттук. Търговците се снабдяват сами с карти и обменят знания. Други просто се прибират – познават и пътя, и къде лъкатуши той.

– Е, значи сигурно ще трябва да питаме по хановете.

– Ако там знаят нещо. Ханджиите не пътуват и затова не познават нищо друго освен собствените си градове – рече търговецът. – А почнете ли да разпитвате пътниците, които срещате по подобни места, не се знае кои ще ви пратят по някой път без изход, от който ще се върнат само ценните ви вещи.

– Идеята не е добра – съгласи се Самуна.

– Тогава не идвай – заяви Риг. Вече беше разбрал, че Самуна е схванал номера, и можеше да продължи уверено сценката. – Ти си тоя, дето каза, че Стената била единственото изпитание за мъжката сила, и щом искаш да се скатаеш...

Самуна завъртя очи.

– Глупаво момче. Отиваме там.