Слейд

От гората се чу лек шум. Бил незабавно се събуди, рязко се претърколи по корем и насочи оръжието по посока на звука. Потресена, Триша се втренчи в него. Тогава от близкото дърво излетя птица. Мъжът въздъхна, завъртя се обратно по гръб и я погледна.

— Аз спя много леко. Спри да въздишаш, щото ще ме ядосаш. — Отново затвори очи и постави пистолета върху себе си.

Той едва ли е бил заспал. Триша съсредоточи поглед в гърдите му — наблюдаваше ги как се повдигат и спадат бавно. Шумът, който предизвика птицата, бе толкова тих, че тя почти не го бе чула, но човекът в краката й, бе реагирал така, все едно го нападаха. Дори бе насочил оръжието си в правилната посока. Ако се преструваше, че спи, значи беше наясно с всеки звук, издаден от нея. Пламенната й надежда за бягство намаля. Може би щеше да е по-добре, ако бяха оставили Том с нея. Младежът, който я гледаше похотливо в гърдите, вероятно бе за предпочитане, пред това да стои така неудобно завързана за дървото.

Болката събуди Триша и тя простена. В съня си бе отпуснала цялата си тежест върху китките, които бяха станали безчувствени. Опита да се пребори със сълзите. Пренесе теглото си върху краката и се повдигна на пръсти. Това облекчи напрежението в ръцете, кръвта тръгна към дланите й. Огледа небето. Слънцето бе слязло ниско над хоризонта. Значи през по-голямата част от деня, бе висяла завързана за дървото. Погледна мъжа на земята и видя, че я наблюдава. Не можеше да каже със сигурност, но вниманието му като че ли бе насочено към корема й.

— Ти си буден — отбеляза тя тихо. — Може ли сега да седна? Моля те!

Бил лежеше и се взираше в лицето й. Намръщен, остави оръжието на земята до спалния чувал, и се изправи на крака. Отдалечи се и влезе в палатката. Младата жена вдигна брадичка и се взря след него. Копеле. Мъжът беше наясно, че тя страда и й е неудобно в тази поза. И отново й се ходеше до тоалетната. Чу го да се връща, стрелна го с поглед и забеляза радиостанция в едната му ръка.

— Тук, Бил — изрече той. — База?

— Хей, Бил — отговори глас от малкия говорител. — Докладвай!

— Не сме ги намерили още. — Кретенът се взираше в нея, сложил пръст на устните си, за да й покаже, че трябва да пази тишина. — Ние сме в квадрат двадесет и две. Някой друг не е ли имал късмет?

— Досега, не — отвърна непознатият равнодушно. — Доста сте се отдалечили.

— Има ли други момчета наоколо?

— Не. Единствено вие сте там. Защо Том не ми се обади?

— Той върши само глупости. Хлапето е още зелено. Ще се свържа отново утре сутринта, за да докладвам. Край на връзката. — Изключи радиостанцията и се обърна. — Те все още не са открили твоя приятел, животното. — Остави апарата на възглавницата. — Починах си и съм готов за действие. Исках да се уверя, че няма други в района. Сега сме само двамата.

Стомахът й се разбунтува и тя преглътна задавено. Притесни се от думите му и от начина, по който погледът му обхождаше тялото й. Похотливият му взор бавно се вдигна нагоре, докато спря на изплашеното й лице.

— Ти си красива жена. И си една от онези кучки с меки сърца, които защитават правата на животните, нали така? Обичаш ли животните, малко момиченце? — Той посегна и разкопча колана си, докато я гледаше право в очите. — Не исках Том да остава с теб, защото хлапето не знае какво да прави с жените.

— О, боже! — изстена Триша, докато следеше как хванал катарамата издърпва колана от гайките на панталона си. Отправи му умоляващ поглед. — Каквото и да си намислил, моля те, не го прави!

— Млъкни или ще опиташ каиша! Мразя писъците! Разбра ли? Ще ти отрежа езика, ако крещиш! Той няма да ти е необходим, за да стабилизираш Пат, когато Том довлече тъпака обратно тук. Сигурен съм, че имаме няколко часа на разположение, преди да се върнат. Том е идиот, не е способен да намери дори собствения си задник, ако някой не му го посочи.

Бил пусна колана върху спалния чувал и посегна към десния си ботуш. Извади от там дълъг, остър ловджийски нож. Погледна към нея и прокара палец по острието. От другата страна ръбът беше назъбен. Металната част бе дълга около педя. Триша с ужас се втренчи в него. Мъжът й се усмихна студено.

— Признай си, че си кучка с меко сърце, защитаваща като някой идиот правата на онези животни. Точно по този начин.

Ужасена, тя поклати глава. Отвори уста, но от нея не излезе нищо. Дръпна силно китките си, но кърпите не поддадоха. Опита да се отдръпне още назад, но дървото не й позволи.

— Кажи: „Аз обичам животните и съм кучка с меко сърце, която се е превърнала в идиот“ — нареди й тихо. — Сега!

— Аз обичам животните и съм кучка с меко сърце, която е идиот — прошепна младата жена.

Усмивка цъфна на напуканите му устни.

— Добро момиче! — Направи крачка към нея, стиснал в юмрук ловджийския нож. Протегна ръка, хвана колана на панталоните й и вдигна поглед към очите й. — Събуй си обувките!

— Не мога да го направя, без да си помогна с ръцете — излъга тя. Гласът й трепереше.