Слейд

— Аз поне имам оборудването, с което да задоволя една жена — оголи зъби към него Слейд. — Вие може и да имате способността да се размножавате, но всичко, което предавате на децата си, са невежеството и малките пениси.

— Ще те оставя да кървиш на земята и да гледаш как един истински мъж чука жена. Аз ще имам нещо, за което ти само можеш да си мечтаеш.

Слейд кипеше от гняв, но успя да си придаде спокоен вид. Желанието му да накара този човек да страда дълго отслабваше все повече в полза на бързата смърт. Зъбите му блеснаха отново, искаше да накара мъжът пръв да му се нахвърли. Това щеше да му даде предимството, от което се нуждаеше.

— Тя вече е моя. И знае какво значи да има в себе си истински мъж. Желанието да я чукам, бе нейно. — Усмихна се студено. — Нямаше нужда да я връзвам и не ми се е присмивала, че съм жалък. Тя ми принадлежи.

Бил изкрещя разярено и се хвърли с ножа напред. Слейд избегна резкия удар на острието. Хвана ръката на мъжа и той изпищя. Чу се силен пукот. Ножът падна, Бил изрева отново и отскочи назад.

Слейд бе ударил ръката му достатъчно силно, за да я счупи. Той се усмихна широко, като разкри острите си зъби и пристъпи напред. Сграбчи противника си за ризата и го уцели с юмрук по носа. Човекът извика, кръв се стече по лицето му и с ужас се втренчи в Слейд.

— Това е задето удари моята жена — изсъска Слейд. — Преди да свърша с теб, ще разбереш какво е болка и тормоз. Не биваше изобщо да я докосваш. Сега ще си платиш за всяка секунда от нейното страдание — изръмжа ядосано — и чак тогава ще умреш.

— Не! — Бил едва си поемаше въздух. В широко отворените очи и окървавеното му лице се четеше страх.

Ужасена, Триша наблюдаваше борбата между двамата мъже. Притесняваше се, че Слейд може да бъде ранен, но след няколко секунди видя, че той превъзхожда по сила и ловкост своя противник — много бързо си извоюва лидерството в боя.

Слейд стискаше Бил здраво за ризата, вдигна крак и го ритна в дясното коляно. С ужасен пукот крайникът се счупи. Гледката беше отвратителна, когато костта проби кожата и плисна кръв. Кракът се огъна и Бил се строполи настрани на земята, повличайки след себе си Слейд.

Човекът се разплака. Триша стоеше вцепенена. Слейд приседна на пети и се вгледа в мъжа — от носа и крака му течеше кръв, костта стърчеше раздвоена над коляното, пробила панталона му — наблюдава го известно време.

— Болката и ужасът, които изпитваш сега, са точно това, което чувстваше моята жена. Ти се канеше да я нараниш и да я изнасилиш. След като задоволеше страстите на плътта си, беше решил да я убиеш. — Слейд замълча. — Може и да съм животно, но съм по-милостив от теб. Вероятно ще те оставя тук, за да умреш бавно.

Стана и му обърна гръб. Приближи до падналия нож, наведе се и го вдигна за дръжката. Подхвърли го в длан, все едно проверяваше тежестта му.

— Бил? Върви по дяволите — изсъска той. — Изобщо не трябваше да се докосваш до нещо мое. — Извъртя се и с едно плавно движение на китката хвърли ножа. Заби го право в гърдите на Бил.

Шок и ужас се изписаха по лицето на мъжа, когато погледна надолу и видя собственото си оръжие дълбоко проболо плътта му. Падна назад и не помръдна повече.

Триша се втренчи в безжизненото тяло на Бил. Беше сигурна, че е мъртъв. Той бе плакал от болка, но се държеше преди Слейд да забие в него ножа до дръжката. Изискваше се много сила и умение да запратиш оръжието право в целта.

Слейд пристъпи към нея. Тя откъсна поглед от мъртвеца и срещна тъмносините очи на Слейд. Те бяха единственото, което можеше да види, докато се приближаваше към нея.

— Не ме гледай така — нареди й тихо.

Застана отпред и посегна към едната й китка. Разкъса кърпата без усилие. Мъчителен стон се откъсна от устните й, когато ръката й падна, изгаряща от болка. Почти веднага усети игличките, които все едно се забиваха в изтръпналото й рамо. Той освободи и другата й ръка. Незабавно я взе в прегръдките си.

— Ти трепериш. Хайде, док. Вече си в безопасност. Държа те, всичко е наред.

Слейд отиде до спалния чувал и се отпусна върху него. Нагласи я да седне в скута му. Огледа устата й, извади ръка изпод коленете й и я погали. Нежно прокара пръсти по долната й устна. Младата жена трепна от болка и той присви очи.

— По дяволите. Толкова силно те е ударил, че е сцепил устната ти. Отвори ги за мен, док. Нека се уверя, че нямаш трайно увреждане.

Триша отвори уста и Слейд докосна зъбите й. Очите му потъмняха, когато плъзна палеца си и докосна с върха му пострадалата й от удара буза.

— И дума да няма, започват да ти излизат хубави синини. — Погледът му изучаваше челюстта й. — Бъди благодарна, че не те е уцелил малко по-нагоре, тогава и окото ти щеше да е синьо.

Шокът й постепенно премина и тя отново бе в състояние да разсъждава.

— Трябва веднага да се махаме оттук. С него има още няколко мъже и те скоро ще се върнат.

Слейд поклати глава.

— Не. Няма.

— Има. Единият от тях е ранен, а други двама отидоха да го търсят. Теб също. Ако са намерили приятеля си, могат да се върнат всеки момент. Трябва да напуснем лагера, преди да се върнат. Те имат оръжие, Слейд. Те…