Слейд

— Всички са мъртви. — Той обхвана лицето й с двете си ръце. — Аз ги убих. Бяха трима и ми пречеха да стигна до теб. Чух ги, когато заявиха, че са те довели в техния лагер. Справи се добре, док. Забави ги достатъчно и ми даде време да се върна тук. Намерих първия вътре в палатката. Убих го и скрих тялото му, за да не могат да го открият.

— Но…

Слейд нежно постави пръст върху устните и затвори устата й.

— Знаех, че няма да ти навредят, докато мислят, че приятелят им е жив и се нуждае от твоята помощ. Скрих тялото му, за да си помислят, че е излязъл да се облекчи и се е загубил. После проследих младежа, който ти хвърляше похотливи погледи, и го хванах. Трябваше по някакъв начин да се справя със ситуацията. Той беше по-умен и по-трудно успях да го поваля. След това успях да се върна тук навреме, за да чуя писъците ти.

— Наистина ли са мъртви? — Бе потресена, че Слейд ги е убил.

— Да. Мъжете, които застреляха Барт, щяха да убият и теб. Биха направили същото и с мен. Повярвай ми. Когато ги намерих, се опитаха да ме застрелят. Никога нямаше да те оставя сама, ако не бях убеден, че си в безопасност. Много съжалявам. Кълна се, изобщо не допуснах, че ще те наранят. Когато тръгнах, онзи там ти даваше храна и вода.

Тя видя искреността в очите му.

— Не очаквах, че той ще ме нападне.

Отново взе лицето й в ръце и я огледа съсредоточено.

— Наистина съжалявам, сладурче. Можеш ли да ми простиш?

Триша все още не можеше да повярва, че Слейд бе убил, за да я спаси. Той я хвана за китките, вгледа се в тях и се намръщи.

— И тук ще ти излязат синини. Ранена ли си някъде другаде? — Погледът му срещна нейния. — Кажи ми. Това копеле направи ли ти нещо друго?

— Не.

— Триша! Кажи ми! Нарани ли те някъде другаде, освен по китките и лицето? Малтретира ли те сексуално по някакъв начин, преди да дойда? Успях ли да пристигна навреме, или закъснях?

Сълзи напълниха очите й и я заслепиха.

— Ти дойде тъкмо навреме.

— Тогава защо са тези сълзи? — Той събра няколко от тях с палеца си и ги заоглежда, като че ли бяха нещо неестествено.

Триша се разсмя, отчасти от истерията, която я бе завладяла, отчасти от комичния му поглед.

— Ти никога ли не плачеш? — Тя подсмръкна, смехът й замря. — Бях ужасена. Плача заради това, което той щеше да ми стори.

— Не. Аз не плача.

Заявлението му не я изненада.

— Е, аз пък го правя, по дяволите. Виж ме, гола съм, мръсна съм, дори забравих да се покрия. — Хвана ризата си, която още висеше на врата й, дръпна я през главата и покри тялото си до бедрата. Огледа наоколо и откри останалата част от дрехите си, преди отново да погледне към Слейд. — Трябва да се облека.

— Не се движи. Все още трепериш. — Обви ръце около нея. — Отпусни се, док. Те са мъртви, а ти си в безопасност. В радиус от километър около нас няма жива душа. Сигурен съм в това.

Тя се обърна, отпусна тяло срещу него, обхвана с ръце кръста му и се притисна. Бореше се с желанието си да заплаче, когато той я прегърна. Даде си сметка, че ако Слейд не я държеше в обятията си щеше да изпадне в душевен ад. Присъствието му я караше да се чувства малко по-добре.

— Между другото, повече никога не го прави — въздъхна мъжът.

— Какво да не правя? — Триша вдигна глава и се взря в напрегнатото му изражение.

— Да провокираш човек, за да те удари. — Той поклати глава. — Какво щеше да стане, ако бях пристигнал малко по-късно? Нямаше да успея да стигна до теб, преди да те е убил. Щях да дойда, за да открия умиращото ти тяло, док. Следващият път направи всичко по силите си да останеш жива. Докато дишаш, винаги има възможност да оцелееш.

— Той се канеше да прави ужасни неща с мен. По-скоро бих предпочела да умра, отколкото да ги преживея.

Слейд изръмжа, показвайки гнева си.

— Не. Длъжна си да намериш начин да останеш жива. Знам, че за теб щеше да бъде ад и да те нарани лошо, но докато дишаш, трябва да се бориш за живота си.

— Ти не разбираш. Този задник не завърза теб за дървото и не ти заяви, че ще те изнасилва така, че да крещиш.

Ядосан, Слейд я изгледа, едва си поемаше въздух.

— Изстрадал съм много непосилни неща, док. Нямаш представа за страданието и агонията, които съм преживял. Гледах как убиват приятелите ми, а те бяха всичко, което имах. Изпитвал съм болка, от която другите биха полудели, но аз все още съм жив. Защото се борех. Живях през цялото време с надеждата, че ще дойде ден, като днешния, да съм свободен. Цялата болка и мъка, по дяволите, всички унижения и издевателства са вече зад мен. Сега съм тук, с теб в обятията ми и съм благодарен за това, док. Разбираш ли ме? Търси винаги начин да оцелееш, но никога не се отказвай. Никога повече не провокирай някого, за да те убие. — Пое си накъсано дъх, красивите му черти се смекчиха. — Моля те. Не мога да спасявам труп.

Триша кимна с разбиране, гневът й си бе отишъл. Той бе страдал и тя нямаше представа колко дълбоко го е засегнало това. Година след година бе живял като обект за тестване. Беше виждал много хора, измъчвани до смърт, за които го е било грижа. Един от най-кошмарните й дни, който бе преживяла, бледнееше в сравнение с целия живот на Слейд.