Слейд

— Обещавам.

Напрежението в тялото му отслабна.

— Добре. Ще хапнем набързо, ще вземем някои от нещата им и изчезваме оттук, преди някой да е дошъл да ги провери. Мисля, че екипи от моите хора вече са в района и ни търсят.

— Но тези мъже са тръгнали да преследват теб, Слейд. Споменаха за награда от петдесет хиляди долара.

Той изруга.

— За залавянето ми, или да ме убият?

— Не знам. Но съм сигурна, че това е без значение, ако си мъртъв. Те само споменаха за тези пари. Говореха за някой на име Томас, който няма да им плати, ако нещо се случи на сина му. А той беше човекът от палатката, когото си убил първи. — Тя му се усмихна. — Предполагам, че Томас няма да бъде щастлив, когато разбере, че момчето му не е между живите.

— Моя грешка. — Слейд сви рамене. — Той определено е мъртъв и се надявам никой от останалите да не получи тези кървави пари. Чу ли нещо друго?

— Бил, това е онзи там, говори по радиостанцията с базовия лагер. Предполагам, че имат няколко подобни, разположени в района. Екипите, които са тръгнали да те търсят, са доста, но смятам, че сме на твърде голямо разстояние от тях. Бил трябваше да се свърже отново с базата утре сутринта.

Слейд се усмихна.

— Няма да може.

— Когато ме хванаха, те вече знаеха, че съм лекар.

— Вещите ти са на мястото на катастрофата. По тях много лесно могат да познаят коя си, освен това поддържат връзка помежду си и обменят информация. Убеден съм, че те знаят кого търсят. Джъстис сигурно е разпространил лицата ни, за да помогне да ни открият.

— О, извинявай. Помислих си, че може да е важно.

— Разбрала си доста подробности. — Той й намигна. — Гладна ли си? Аз — да.

Тя кимна.

— Обаче първо трябва да отида до тоалетната.

— Иди се усамоти, докато ти намеря чисти дрехи. Има вода, виждам бутилките оттук. Вземи една да се измиеш, док. През това време, аз ще се погрижа за трупа и ще започна да сортирам вещите им.

— Благодаря ти! — Изведнъж обхвана лицето му и се наведе близо до неговото. — Ти ми спаси живота, Слейд. Просто… Благодаря ти.

Бавна усмивка изви устните му.

— След като съм ти спасил живота, обещаваш ли да ми излезе късмета тази вечер.

Триша се засмя. Не можа да се сдържи. Лицето му излъчваше толкова радост.

— Не мога да повярвам, че го казваш.

Мъжът сви рамене.

— Аз непрекъснато те желая, док.

Стана от скута му и се изправи на крака. Слейд я последва. Чувстваше се отпаднала от стреса, цялото тяло я болеше, но не обърна внимание на състоянието си. Повече се притесняваше, че от кръста надолу е още гола. Знаеше, че Слейд ще забележи, щом се отдалечи от него. Отиде до мястото, където стояха бутилките с вода.

— Възбуждаш ме — изръмжа той, когато тя се наведе да вземе една от тях.

Изправи се и го стрелна с поглед през рамо.

— Не трябваше ли да търсиш чисти дрехи, вместо да гледаш задника ми?

— Правя и двете. — Мъжът се запъти към палатката. — Искаш ли да се наведеш още един път, за да потърсиш нещо друго, преди да вляза вътре? Бих могъл да нахвърлям вещи по пътя ти и ти да ги събереш.

Триша се разсмя и тръгна към храсталака, където смяташе да се уедини.

— Не, благодаря. Така съм си добре.

Младата жена бързо свърши естествените си нужди, след това свали ризата и скъсания си сутиен. Стоеше гола в сенките, когато шокът от преживяното я удари изведнъж. Погледна наранените си китки и сълзи напълниха очите й. Ударените устни и бузата й пулсираха от болката и пареха. Чувстваше се много, много омърсена. Бил я бе докосвал и само при мисълта за това, което искаше да направи с тялото й, й се доповръща.

Приседна и опита да отвори бутилката. Нямаше достатъчно сили да развърти капачката, треперенето на ръцете й също не й помагаше. Изстена тихо и с усилие потисна напиращия плач, прегърна тялото си и се взря безпомощно в бутилката.

— Док? — Гласът на Слейд дойде отдясно, зад нея. Тя не помръдна. Сви се и остана с гръб към него. Не желаеше да му показва своята слабост, защото си спомняше, че той мрази сълзите. Знаеше, че ако надникне в очите й, веднага ще разбере колко близо е до срив. — Намерих ти дрехи — каза й нежно, докато се приближаваше.

Младата жена обгърна тялото си още по-здраво. Желанието й да се разплаче нарасна. През последните двадесет и четири часа й се бяха случили твърде много събития. Нямаше навик хората да я преследват, за да я убият, и мъже да я нападат.

— Триша? — Слейд приклекна зад нея и я прегърна. — Всичко е наред, сладурче. Аз съм тук. Ти трепериш.

Горещи сълзи се застичаха по страните й. Чу го да проклина. После седна на земята и я придърпа в обятията си. Тя не го погледна. Обви ръце около врата му, притисна се в него и зарови лице в гърдите му. Той я прегърна по-силно и зарови пръсти в косата й. После я привлече по-плътно до себе си и постави брадичка върху главата й.

— Ти беше много силна — изхриптя тихо. — Опитах се да ти отвлека вниманието с приказки, но ти дойде твърде много, нали?

Тя кимна срещу гърдите му.

— Ти мразиш сълзите. Съжалявам.

Ръката му спря да гали косата й, въздъхна.