Слейд

— Виж какво ще получиш, малко момиченце. Ще опозная всяка твоя дупка. Всяка една. Смяташ, че можеш да ме наричаш с най-различни имена с тази уста? Опитай се да кажеш някое от тях, когато ти го набутам в гърлото, кучко.

— Предпочитам да умра! Убий ме! — изкрещя му в лицето тя. — Ти си проклет загубеняк! Не си нищо повече от един шибан задник, изнасилвач! — Надяваше се да го разяри и да я убие. Предпочиташе да умре, отколкото да живее, след като я докоснеше. — И между другото това, което държиш в ръката си, е дяволски жалко нещо. Аз съм лекар и съм виждала всякакви — подигра го. — Жалък си! — изкрещя тя.

Лицето му почервеня, той изрева от ярост и се хвърли напред. Триша се напрегна, когато той се стовари отгоре й и я отхвърли назад към дървото. Опита се да го изрита и с двата си крака. Раменете и китките й изкрещяха от болка, но успя да го удари. При контакта с тялото му, нарани краката си. Беше се прицелила в слабините, но улучи горната част на бедрата му. Разяреният мъж не падна, залитна назад, отстъпи половин метър, като се препъна в смъкнатите си дрехи, но успя да запази равновесие.

— Шибана кучка! — изкрещя той. — Искаш да играем грубо, така ли? Въобразяваш си, че можеш да ме изриташ в топките, без да си платиш за това? Ще те нараня толкова лошо, че ще ме молиш да те убия, което се готвя да направя.

Отново се спусна към нея. Младата жена го видя да вдига юмрук и знаеше, че няма как да го избегне. Последната й мисъл бе, че ще й причини достатъчно болка, за да припадне и да не усети, когато я изнасилва. Ако оживея. В което силно се съмняваше. Просто не искаше да бъде в съзнание, когато щеше да я нарани и убие.

Глава 8

Но удар не последва. Нещо голямо и бързо се стрелна само на сантиметри от тялото й. Триша вдигна глава и видя Слейд, който се хвърли върху полуголия мъж. Двамата се изтърколиха на земята и отскочиха един от друг.

— Слейд — изхлипа Триша.

— Зает съм, док — рече, без да я погледне. — Добре ли си? Той изнасили ли те? — изръмжа думите, очевидно бесен.

— Искаше. — Сълзите рукнаха свободно по бузите й, от гърлото й се изтръгна сърцераздирателен плач. Слейд беше дошъл да я спаси.

— Шибано животно — изплю Бил. Задърпа бельото и панталоните си, увити около глезените му.

— Животно ли ме нарече? — изръмжа Слейд. — Това е много повече от един мизерен побойник-изнасилвач. А може би искаш да ми кажеш изрод или идиотски задник, все имена, които повече подхождат на теб?

Бил извади от левия си ботуш малък нож и го размаха към Слейд.

— Значи последва малкото момиченце, така ли? Да не би да ти е господарка, Шаро?

— Ти наистина си болно копеле, щом смяташ, че тя е малко момиченце.

— Ще ти отрежа главата и ще я закача над камината си — подигра го Бил. — Ела при мен, Шаро! Ако си късметлия, ще ти позволя да гледаш как я чукам, преди да те изкормя. Да видиш как ние хората го правим.

Слейд се изсмя.

— А ти знаеш ли как да бъдеш човек? Имаш лайна вместо мозък. Това, което искаш да направиш, се нарича изнасилване. Единственият, който се нуждае от урок, това си ти. И да не сменяме темата, но док е права. Последният път, когато видях нещо подобно с твоя размер, бях на осем и гледах надолу между краката си. Ти си дяволски жалък. Нищо чудно, че ти се налага да връзваш жените за дърветата и да издевателстваш над тях. Те ще паднат от смях, ако извадиш от гащите си това малко нищожно нещо. Когато беше на осем ли спря да ти расте? По дяволите, при мен със сигурност не. Аз съм много по-голям дори когато съм омекнал и седя в студена вода.

— Аз поне мога да имам деца — извика Бил. — Вие стреляте с халосни, животно. През цялото време ви се надсмиваме заради това. Всичко, което трябва да направим, е да изчакаме да умрете, животински копелета.

— Така ли мислиш? — Слейд присви очи. — Може да не сме в състояние да имаме деца, но знаем как да се отнасяме с жените.

Той се бореше с яростта, която го разяждаше отвътре. Човекът бе докосвал Триша, бе я съблякъл и гледал гола. Ароматът на кръвта й се бе разнесъл из въздуха. Отказваше да я погледне, защото щеше да полудее, ако съзреше някакви наранявания по тялото й. А трябваше да държи разсъдъка си ясен. Искаше да накара копелето да страда. Ако не се успокоеше, щеше да пречука кучия син. А тази смърт бе прекалено бърза за него.

Бил отново размаха ножа.

— Надяваме се животът ви да е като на бездомни кучета. Такива сте вие, нали, животно? Ти не притежаваш жалостивите котешки очи на домашен любимец, които видях в едно предаване по телевизията.

— Да — изръмжа Слейд. — Аз съм куче. — Острите му зъби блеснаха. — И смятам да те надживея.

— Никой от вас няма да оцелее дълго. — Бил се отдръпна малко назад, прехвърли ножа в другата си ръка и повика с пръст Слейд да приближи към него. — Ще ви изловим всичките. Преследването ще се превърне в спорт за нас. Трябва да ви унищожим, шибаняци, преди да сте почнали да създавате кученца. — За миг погледът му се насочи към Триша, след това се подсмихна. — Мислиш ли, че тя те иска? Че коя човешка жена ще пожелае да си има работа с някой, който стреля на вятъра?