Слейд

— Не се движи много из пещерата, по-добре е през повечето време да седиш ниско долу. Русата ти коса не се слива с пейзажа и се вижда от далеч. Помни, че трябва да се криеш. Оставям ти всичките оръжия, които взехме от лагера, в случай че някой успее да се промъкне покрай мен или ме ранят. Аз ще взема единствено пистолета. Стреляй само когато нямаш друг избор, и то ако са достатъчно близо. Звукът от изстрела ще се чуе надалеч и ще ги доведе право при теб. Тогава ще стане много лошо.

Триша се вгледа в очите му, погледът му не се откъсваше от нея. Тя се поддаде на желанието си и се наведе напред. Обхвана страните му, видя как на лицето му се изписа изненада, преди устата й да се докосне до неговата. Опита вкуса на пълната му долна устна, чу звука, изтръгнал се дълбоко от гърлото му, и остави той да поеме контрола.

Целувката се задълбочи. Езикът му посрещна нейния. В желанието си да се отдаде на страстта, младата жена пренебрегна болката от разранената си устна, дори вкусът на кръвта, който се примеси с този на Слейд. Ръцете й обгърнаха врата му, той я хвана за кръста и я повдигна, притисна я до гърдите си. Внезапно отдръпна устни от нейните, пое си дълбоко въздух и изръмжа.

— Триша — простена той, — не ме карай да се колебая. Ако седнеш в скута ми ще усетиш колко съм възбуден в действителност. Моля те, не прави нещата по-трудни. Трябва да тръгна сега, докато е още светло.

Младата жена осъзна, че е изгубила спора и че той е твърдо решен да преследва онези мъже. Слейд рискуваше живота си, за да спаси нейния. Очите й се напълниха със сълзи.

— Добре, Слейд, но моля те, върни се при мен.

Устните му се извиха в усмивка.

— Какво ще ми дадеш, ако се върна, док?

— Всичко, което пожелаеш.

Едната му вежда се повдигна нагоре.

— Всичко?

— Всичко — повтори тя, убедително. — Просто бъди много внимателен. Искам те жив.

Слейд кимна.

— Лягай долу, бъди тиха и дръж оръжията до теб в готовност. Използвай ги само в краен случай. Ако стреляш, аз ще чуя и ще дойда веднага. Помни, че трябва да оцелееш, аз също ще се пазя. Обещай ми, сладурче. Разчитам на теб.

— Обещавам. Закълни ми се, че няма да поемаш излишни рискове, Слейд.

Младият мъж кимна, погледът му се задържа върху нея, сякаш се опитваше да запомни чертите й, след това отстъпи назад. Бързо взе някои неща и ги напъха по джобовете си. Погледна я за последно и се заспуска надолу. След няколко секунди вече го нямаше. Триша с мъка потисна желанието си, да му извика да се върне, но беше сигурна, че няма да я послуша.

Разгърна спалния чувал върху твърдата земя. Подът на пещерата бе осеян с камъчета и буци кал, усещащи се дори и през дебелата постелка, когато седна да прегледа с какво разполага.

Слейд се беше сдобил с два бинокъла, единият от които бе оставил в раницата. Тя го извади и приближи до ръба на скалата. Не й отне много време да забележи отдалечаващия се мъж. Без нея, той се движеше много по-бързо.

После огледа местността, но не успя да види никой друг. Насочи вниманието си отново към Слейд и установи, че е достигнал края на пролома. Той се спря за миг, погледна през рамо към мястото, където се криеше тя, а след това продължи решително напред. Триша остана да го наблюдава.

Мракът настъпи бързо. Започваше да губи Слейд от погледа си, от време на време го мяркаше между дърветата. Той се движеше бързо, без да показва признаци на умора, изглеждаше така, сякаш знаеше къде точно отива. Зачуди се дали не е уловил миризмата на врага със силното си обоняние.

Прибра се обратно в пещерата, отиде до раницата и я отвори. Бе видяла Слейд да взима парчетата сушено телешко месо, но й бе оставил шоколадовите блокчета, които бяха намерили. Изяде две и пи от содата, преди отново да се върне до ръба на пещерата. Погледна надолу в мрака и ахна. В далечината, точно в посоката, където бе изчезнал Слейд, се виждаше мъждукаща светлина. Предположи, че това е лагерен огън. Пламъкът му се процеждаше през огромните дървета. Имаше невероятното усещане, че Слейд се спотайва някъде там.

Стана и довлече спалния чувал до ръба, настани се удобно, доволна, че може да го забележи отново. Притесняваше се за него.

Ако бе подушил дима и планираше да ги нападне, то щеше да избере точно това място да го осъществи. Стори й се, че мина доста време, но никакъв звук от борба не достигна до нея. Настани се по-удобно и се подпря на лакти, като продължи да наблюдава проблясъците на огъня.

След известно време усети колко е уморена. Прозя се и неусетно задряма. Изведнъж прозвуча изстрел, който я стресна.