Слейд

Другият също повдигна глава и тя успя да види и неговата физиономия. Той бе малко по-възрастен от приятеля си, с мазна коса и студен поглед. Триша съсредоточено загледа и двамата. Те продължиха да се изкачват по склона, точно под нея. Младата жена си спомни колко трудно преодоляха със Слейд стръмнината, трябваше да се държат здраво, за каквото намерят, за да не паднат. Ако се изтърколяха надолу щяха да се наранят жестоко, дори можеха да загубят живота си.

Непознатите бяха изкачили вече около петнадесет метра.

— Ние сме от Новите видове — спокойно обясни по-младият. — Тук сме, за да ви спасим, доктор Норбит.

Тя прехапа устни, докато изучаваше лицата им. Изглеждаха напълно като човеци. Повечето от Видовете имаха лицева структура, подобна на Слейд — плосък нос и изразени скули, които ги отличаваха от хората. Джъстис Норт се различаваше само по котешките си очи. И всички те имаха дълги коси до раменете, а тези тук бяха подстригани по военному.

— Не ви вярвам. — Обхвана я страх, чувстваше, че я лъжат.

— Така е. Джъстис Норт ни изпрати — усмихна се другият, но усмивката не стигна до очите му.

По дяволите! Каква беше истината? Щеше да се мрази цял живот, ако застреля погрешно някой от добрите. Изведнъж й хрумна една идея.

— Какви миризми подушвате?

По-младият премигна.

— Вие се намирате прекалено високо, за да усетим нещо. — Замисли се за секунда. — Ние сме примати.

Те бяха рядкост. Досега младата жена бе срещала само един, но тогава имаше възможност да го огледа добре, в лицето той приличаше на маймуните — плосък нос и закръглена форма на очите. Подозренията й, че непознатите я лъжат, нараснаха. Беше ли способна да ги застреля, ако наистина я мамеха? Все още не. Боеше се, че може да допусне грешка, макар да бе виждала примат само веднъж.

Имам медицинско образование, напомни си тя, това предполага, че съм умна. Замисли се за миг и се усмихна.

— Каква е паролата днес? Новите видове са запознати с кодовата система и искам да ми я кажете — излъга тя.

По-възрастният пребледня леко.

— Примка.

Добър е. Призна му го. Не се замисли дори за секунда, преди да й отговори. Ухили му се.

— Грешен отговор.

— Беше променена, след като катастрофирахте — бързо добави другият. — Днес паролата е примка. Джъстис я смени, защото се страхуваше, че хората вече са научили старата.

Вероятно наистина използват пароли. Тази възможност я накара да се замисли. Беше само едно предположение, но може би действително прибягваха до тайни думи или кодове. Та нали се учеха от хората, откакто бяха освободени. Реши, че това не е достатъчно доказателство, след като имаше такава вероятност. Трябваше да узнае още, преди да установи дали я лъжат. Щеше да бъде ужасно, ако застреля някой от Новите видове. Слейд никога нямаше да й прости, а и на нея щеше да й тежи на съвестта. Когато започна работа в Хоумленд, се бе заклела да пази живота им, а не да го отнема.

— Ако сте тези, за които се представяте, кажете ми името на мъжа, когото Джъстис изпрати да ме придружава, онзи от Новите видове, а не човека от охраната?

По-възрастният отговори:

— Слейд.

Тя се поколеба за секунда, но след това си спомни как Слейд й бе обяснил, че Джъстис най-вероятно е разпространил имената им по медиите, в опит да привлече повече хора в издирването. Затова изостави подобни въпроси.

Пръстът й се стегна около спусъка.

— А каква беше старата парола? — Искаше да узнае колко далеч могат да стигнат в лъжите.

Мъжете нервно се спогледаха. По-младият повдигна към нея поглед.

— Вчера почивах, затова не съм сигурен, но днес паролата е примка. Ще се качим при вас, за да ви помогнем да слезете, доктор Норбит. Наш екип чака на около половин миля оттук и ще ви заведем обратно в Хоумленд.

Ако съществуваше някаква кодова система, този мъж трябваше да знае паролата, особено след като беше член на екипа, изпратен да ги търси, и не бе в контакт с хората. Явно се бе хванал на блъфа, след като не я знаеше.

— Няма парола, задник такъв!

Видя как двамата отново се спогледаха обезпокоени. Единият посегна да вземе нещо зад гърба си.

— Ще си извадя картата за самоличност — извика той високо. — В Хоумленд охраната използва пароли.

— Значи вие сте охрана от Новите видове? Как ви наричат, бодигардове ли?

Мъжете закимаха едновременно. Триша не можеше да повярва, колко лесно се хванаха. Пол й бе споменал, че Видовете не обичат да им викат бодигардове, мразеха тази дума, предпочитаха да им казват охрана. Запита се дали мъжът ще извади портфейла си, за да я измами с шофьорската си книжка. Но вместо това той измъкна оръжие.

Когато видя пистолета, младата жена се паникьоса, насочи оръжието си към мъжа и стреля. Успя да възпроизведе два изстрела, които проглушиха ушите й, преди онзи да стреля. Неговият куршум се заби в скалата над нея, разхвърчаха се отломки, които се посипаха по гърба й. Третият й куршум го улучи.