Слейд

Той извика, загуби равновесие и падна по склона. В този момент, тя забеляза как вторият се мъчи да извади с една ръка нещо от колана си, докато с другата се опитва да се задържи за скалата. Мярна черен предмет… оръжие!

Триша стреля по него и го улучи, явно мерникът й се подобряваше. По бузата му текна кръв. Дланта му се изплъзна от издатината на скалата, за която се държеше, извика и полетя надолу. Когато тялото му тупна на земята, се чу ужасен, хрущящ звук.

Младата жена се наведе напред и се вгледа в телата на непознатите. Единият бе паднал на една страна, а под него се образуваше червена локва кръв. Другият бе проснат с лице нагоре. Той раздвижи ръка и тя го чу как простенва. Лицето и рамото му бяха окървавени. Забеляза, че се опитва да извади нещо от якето си. Когато съзря радиостанцията, която измъкна от джоба си, осъзна, че ще предаде местонахождението й. Щяха да дойдат още от гадните задници, ако вече не бяха чули изстрелите. Трябваше да го спре, знаеше, че не може да се справи с много наведнъж.

Изтегли се напред, докато повече от половината й тяло се надвеси над ръба на скалата. Изпита страх от височината. Ако се изплъзнеше и нямаше за какво да се хване, щеше да полети надолу. Прицели се и дръпна спусъка, видя как мъжът трепна, когато куршумът го прониза в гърдите. Радиостанцията в ръката му се изплъзна до него в калта. Очите му, широко отворени, се вторачиха в нея.

Изпита ужас, за първи път в живота си убиваше. Бавно се отдръпна вътре в малката пещера, пръстите й все още болезнено стискаха пистолета. Взря се в оръжието, след това го изпусна. Сълзи закапаха по бузите й. Изведнъж осъзна какво бе направила.

Шокът, който изпита, я вледени отвътре. Когато стана лекар, се бе заклела да спасява животи, а току-що бе отнела два. „Беше при самозащита!“, изкрещя съзнанието й. Самозащита! Нямах друг избор. Никакъв!

Пое няколко пъти дълбоко въздух и трезво погледна на ситуацията. Никога нямаше да забрави това, което те смятаха да направят с нея, и как й се отразяваше то. Тези мъже бяха от съмишлениците на Бил, те щяха да я малтретират.

Спомни си, че онези трима мъже я оставиха жива само за да превърже приятеля им. Не се съмняваше, че после щяха да я убият, както бяха сторили с Барт. Заповяда си да запази спокойствие, докато успее да възвърне контрола над емоциите си. Искаше да заплаче, но думите на Слейд, които й каза, когато чуха изстрелите, убили Барт, изникнаха в съзнанието й.

— Първо оцелей, после скърби — повтори си ги на глас.

Изпита болезнено желание Слейд да е тук сега, защото с него се чувстваше в безопасност. Той щеше да я прегърне, да я успокои, да разсее мъката, която изпитваше. Надяваше се да стигне при нея в пещерата, преди онези мъже. Погледна към пистолета, който бе изпуснала. Слейд й бе наредил да оцелее и тя му бе обещала. Щеше да направи всичко възможно да остане жива, докато дойдеше да я спаси. Нямаше да му хареса, ако тя се самосъжалява. Вместо това, би очаквал да използва мозъка си.

След тези мисли, пое няколко пъти дълбоко въздух, успокои се и овладя чувствата си.

Глава 10

— Успокой се и мисли — промърмори Триша на глас. — Чудесно, когато всичко това свърши, ще си говоря сама като лудите.

Пропълзя до раницата, за да презареди пистолета. Имаше кутия с патрони, която Слейд бе взел от лагера. Промъкна се обратно до отвора на пещерата и погледна през бинокъла, за да проучи подробно района, в търсене на каквото и да е движение. През цялото време остана ниско прилегнала към земята. Двете пушки лежаха от едната й страна, а пистолетът с кутията патрони — на няколко сантиметра от ръката й, в случай че й потрябват.

Раздвижване отдясно привлече вниманието й. Не успя да прецени точно разстоянието, но не беше много далеч. Забеляза трима мъже, след това и четвърти, когато излязоха от гъсто израсналите дървета. Бяха облечени в зелени камуфлажни униформи, също като онези двамата, които току-що бе убила. И което бе по-лошо, те се насочиха право към нея. Тримата имаха пушки — държаха ги в ръце или през рамо — на четвъртия кобурът му висеше на бедрото, а пред гърдите си стискаше пистолет. По дяволите. Бяха добре въоръжени. Това я ужаси. Те нямаше да се зарадват, когато откриеха мъртвите си другари.

Огледа околността за Слейд, но никъде не го забеляза. Десетина минути по-късно долови друго движение. Взря се напрегнато в двете приближаващи фигури и надеждата й рязко нарасна. Но никоя от тях не беше на Слейд. Единият имаше гарвановочерна коса, а другият — червеникава, бяха облечени в черно и се придвижваха много бързо.

Слейд й бе споменал, че хората му ще дойдат и тя се помоли тъмните фигури да са от Новите видове. Те трябваше да бъдат от събратята му, иначе се намираше в много голяма опасност.