Слейд

Моментално се изправи и обезумяла, насочи бинокъла към лагера. Отне й няколко секунди да намери светлината от огъня. Вниманието й остана фокусирано върху нея, докато проблясъците изчезнаха и всичко потъна в мрак. Не се чуха повече изстрели. Това й даде надежда, че Слейд може би е останал жив, ако е нападнал лагера. Бореше се със сълзите, които напираха в очите й, при мисълта, че той е някъде там, напълно сам. Имаше вероятност да е мъртъв, ако случайно го бяха уцелили. Дръпна спалния чувал навътре, сви се на кълбо и опита да заспи отново. Нуждаеше се от сън, а и не можеше да наблюдава Слейд, докато слънцето не изгрееше.

Слейд бе залегнал ниско долу, докато с омраза наблюдаваше четиримата мъже в лагера. Думите, които долавяше, караха кръвта му да кипи. Миризмата на елена, който бяха застреляли и опекли, се разнасяше заедно с дима от огъня.

— Мислиш ли, че онова животно ще моли за живота си, когато го намерим? — обърна се мъжът с дънковото яке към друг с черна риза.

— Надявам се — изсмя се той, — донесъл съм дори и видеокамера, за да заснема всичко. Трябва да покажем на останалите, че те не са хора.

— Животни на два крака, мамка им — изсумтя мъжът с якето. — Трябва да защитаваме не само страната си, но и жените си. Първо ще поискат да гласуват, после ще пожелаят да се женят. Ако женските им са също толкова грозни като тях, много скоро тези двукраки животни ще тръгнат след нашите сестри и дъщери. А това е отвратително. Според мен, нарочно крият жените си, за да не знаем как изглеждат. Сигурно кръвта им е примесена с тези на мулета и са изключително грозни.

Един от мъжете се изсмя.

— Отвратителни като задник. Не забравяйте и койотите.

— Изобщо не биваше да ги освобождават. Никой не спасява маймуните, които се използват за тестове на козметика. По дяволите, не — отвърна мъжът с черната риза, като се облегна на дървото и протегна краката си, обути в ботуши, близо до огъня. — Те са опасни и смахнати.

Русият, който до сега мълчеше се намръщи.

— Наистина ли използват животни, за да тестват глупостите, с които се клепат жените? Маймуните са готини. Като малък исках една за домашен любимец.

— По дяволите, ако знам — сви рамене онзи с черната риза. — Но това, което искам да отбележа, е, че те наистина са луди. Не бива просто така да пускаш диви животни да обикалят наоколо. Опасни са, затова трябва да бъдат заловени. Със сигурност не са толкова сладки, че да си взема някое за домашен любимец. Най-вероятно ще се опита да се качи на гърба на жена ми.

— Виждал съм жена ти — засмя се русият, — силно се съмнявам, дали ще опита.

Мъжът с черната риза, замери приятеля си с празната кутийка от бира и го удари по рамото.

— Да ти го начукам, Марк.

— Престанете — въздъхна този, който седеше най-далече от огъня. — Все още не сме открили нашата цел, а с всеки изминал час шансовете му да се измъкне от района се увеличават. Всички пътища са блокирани. Тук са като в капан, но женската, която се движи с него, била лекар. Което означава, че тя е умна и мисли вместо него. Може би са намерили дупка, където да се скрият. Аз бих постъпил точно така. Утре сутринта, с първите лъчи на слънцето, трябва да претърсим огромна територия, да ги намерим и да ги убием. Не съм дошъл тук да си говорим глупости и да се обиждаме. Искам наградата.

— Няма да окача главата му като трофей на стената — сви рамене русият, — изглеждат доста странни и грозни. Но само за да съм съпричастен към разговора, бих могъл да се съглася.

Слейд чу достатъчно. Нямаше намерение да остави тези мъже да напуснат лагера. Бяха прекалено близо до Триша и планираха да претърсят всички скрити места. Притаи се и зачака. Русият стана, протегна се и се запъти към храстите, за да се облекчи.

Той така и не чу как Слейд се приближи зад него, докато не усети ръцете му върху себе си. По-дребният мъж само ахна, щом запушиха устата му, а ножът, закрепен на бедрото му, бе измъкнат и притиснат в гърлото му.

— Тихо! — просъска Слейд.

Русият се задъха, но не извика за помощ.

— Има ли други наблизо?

Мъжът се поколеба, преди да кимне.

— Повече ли са от вас?

Русокосият отново потвърди. Новината ядоса Слейд. Трябваше да открие останалите лагери, да премахне заплахата за Триша и да се добере до някой от мобилните им телефони. Надяваше се поне един от тях да работи. Можеше да се обади в Хоумленд и да насочи хората си към пещерата. Трябваше да измъкне Триша от опасната ситуация възможно най-бързо.

— Сега ще те завържа и ще отида за приятелите ти. Ако не се съпротивляваш, няма да те убия. Ще стоиш тук, докато дойдат мъжете от Новите видове. Разбра ли?

Мъжът кимна. Слейд ги искаше всички мъртви, но за жалост не се намираше в Хоумленд. Не беше сигурен какво казва законът в този случай. Да се защитава беше едно, а този мъж, когото бе хванал, не представляваше заплаха. Мразеше ги, но не беше хладнокръвен убиец, въпреки лошото им мнение за Видовете.