Слейд

Неговата липса стягаше сърцето й — не знаеше добре ли е и ще се върне ли някога отново при нея. Имаше въпроси, които трябваше да обсъдят, ако и двамата оцелееха от тази ужасна ситуация. Искаше да разбере, това, което се случи между тях, означаваше ли нещо, или бе само един от онези моменти, предизвикани от посттравматичния шок? Изруга. Какво щеше да стане, ако той бе спал с нея и се бе отнасял по този начин, само заради обстоятелствата? Отблъсна тези мисли. Бяха твърде болезнени.

Слейд подуши въздуха, миризмата бе на себеподобните му и той изпадна в истинска ярост. Те щяха да му попречат да убие всички хора, които искаха да им навредят. Откъм посоката, където бе скрил Триша, се чуха далечни изстрели. Сърцето му заблъска лудо, докато прескачаше паднал дънер, и веднага след това едно малко дере. Приземи се тежко, превит на две, после се изправи.

— Спокойно — извика мъжки глас. — Спри да бягаш!

Слейд изръмжа, рязко вдигна глава и видя познато лице на двадесет метра височина, в клоните на едно дърво.

— Тя е в опасност.

— Не. Не е вярно. Смайли и Флейм са при нея. Забелязали са скривалището й и са успели да пленят мъжете в близост до него. Ще се погрижат добре за нея. — Мъжът скочи, приземи се върху купчина изсъхнали листа и се изправи. — Точно сега хората могат да те видят.

— Трябва да отида при нея, Асенсион.

— Тя е в сигурни ръце. При нас е, приятелю. — Погледът му обходи тялото на Слейд, преди да срещне неговия. — Целият си в кръв и рани. Ще я изплашиш, ако те види в този вид. Представляваш доста ужасяваща гледка, дори и за мен. Колко успя да убиеш?

— Много. — Тялото на Слейд започна да се отпуска. Триша щеше да бъде в безопасност, щом Смайли и Флейм са с нея. И двамата бяха много добри. — Убеден ли си, че е в безопасност?

— Ти я беше скрил на сигурно място. Никой човек не е в състояние да я достигне, преди нашите момчета да я открият. В безопасност е, успокой се. Може ли да се доближа? В момента си ранен и подивял. Имаш онзи поглед, на прикован в клетка, който всички толкова добре познаваме.

Слейд приседна, дишаше тежко, едва си поемаше дъх.

— Няма да те нападна.

— Радвам се да го чуя. Не бях сигурен колко далече си отишъл или си се загубил. — Асенсион приближи бавно до него и клекна до самите му крака.

— Всичко е наред. — Слейд се взираше в очите на другаря си.

— Добре. Знаехме, че ще оцелееш, само не бяхме наясно в какво психическо състояние ще си, щом ти се е наложило да убиваш. Попаднахме на някои от зоните ти на унищожение. Защо просто не остана с лекарката?

— Те бяха много и приближаваха към нас. Една от техните групи я откри и залови, когато я оставих първия път сама. Тя не притежава умения да се пази и им бе позволила да налетят право на нея. Трябваше да се намеся, за да се уверя, че повече няма да я нараняват.

Намръщен, Асенсион го наблюдаваше мълчаливо.

— Подушвам нейния аромат върху теб. Трудно се долавя от миризмата на кръв и смърт, но е там.

Меко ръмжене се изтръгна от Слейд.

— И?

Асенсион се присегна и стисна рамото му.

— Тя е човек, добродушна е и е лекарка. Те полагат клетва да спасяват човешкия живот. Не искам да те видя наранен.

— Трябва да отида при нея. — Слейд опита да се изправи, но здравата хватка на другия мъж се стегна по-силно.

— Чуй ме!

— Какво?

— Точно сега си освирепял. Съзнанието ти е по-ясно, отколкото се опасявахме, но приличаш на ходещ мъртвец. Нямаш огледало, за да се видиш. Очите ти имат див поглед, който по правило придобиваме в такива ситуации. Тя не трябва да те вижда в това състояние. Само ще я изплашиш. Имам заповед да те намеря и да те върна обратно в Хоумленд. Позволи ми да те отведа оттук.

Слейд му се озъби.

— Не. Не съм приключил. Има още много от тях.

— Заповедите са…

— Те я нападнаха, един от преследвачите я малтретира и се опита да я изнасили. Можеше да умре, когато изблъскаха джипа извън пътя. Копелетата ни обявиха война и аз искам да я довърша. Има опасност всички, които се измъкнат сега, да ни атакуват отново по-късно.

Хватката отслабна и ръката на мъжа освободи рамото му.

— Няма как да те отведа, след като не съм те намерил. Разбирам те, но си длъжен да стоиш по-далече от нея, докато възвърнеш способността да контролираш гнева си. Поне се измий преди отново да се присъединиш към нас. На изток оттук има поток. Щом аз подушвам миризмата й, значи и другите ще я усетят. Могат да си помислят, че в това състояние си я насилил сексуално. Лично аз не го вярвам, защото те познавам много добре и съм те виждал как я гледаш, докато сме на дежурство. Трябва нарочно да си втрил аромата й върху себе си, за да го запазиш.

Слейд си спомни как я ухапа и после избърса кръвта от шията й. В онзи момент нямаше намерение да я наранява, но призна пред себе си, че и не беше се отдръпнал. След това уханието й го предпазваше да не полудее, когато уби, за да я защити.