Слейд

Триша огледа тясното пространство, но не видя нищо, което заслужаваше да отнесе със себе си. Вниманието й се спря върху оръжията.

— Ще ги вземем ли? Не искам децата, които могат в бъдеще да се качат до тук, да ги намерят. Заредени са.

— Ние ще се погрижим за всичко. — Той се обърна, почти докосвайки с глава мръсния таван на дупката. — Хайде, нека да ви помогна. Искате ли да ви нося на гръб? Аз съм много добър катерач и обещавам, че няма да ви оставя да паднете.

— Мисля, че ще мога да се справя и сама, ако ме придържате. Слейд трябваше да ме подкрепи няколко пъти. Страхувам се, че не съм добра в пазенето на равновесие като вас.

Усмихнат, кимна й с глава. И тя разбра защо името му е Смайли — усмивката цъфваше често и с лекота на лицето му.

— Това ни е дарба, която притежаваме.

Младата жена бавно пристъпи към него. Когато стигна до ръба, погледна надолу. Височината не беше голяма, но ако паднеше, щеше да се търкаля дълго. Смайли се размърда, излезе пръв и я погледна.

— Просто се обърнете и започнете да слизате, ще бъда под вас. Ако се подхлъзнете, ще ви хвана. — Намигна й. — Аз съм силен и ви обещавам, че няма да ви оставя да паднете.

Уплашена, Триша се обърна, като се опита да не гледа надолу. Спускането се оказа по-страшно, отколкото изкачването. На два пъти замалко да падне, но ръцете на Смайли винаги я задържаха здраво на място. Най-накрая достигнаха ниското. Лекарката имаше желание да целуне земята, но се въздържа, за да не я помислят спасителите й за луда.

Червенокосият огледа Триша и й кимна. Тя видя как ноздрите му се раздуха и той се намръщи. Мъжът се приближи до нея, подуши я отново и се навъси.

— Аз съм Флейм. Какво се е случило с вас?

Триша се втренчи в него, без да е сигурна какво има предвид. Мъжът се извисяваше над нея, вероятно бе висок над един и деветдесет, и като всички от Новите видове, бе с широки рамене и едро мускулесто тяло. Той изглеждаше способен да срита няколко задника наведнъж. Видът му беше доста страховит — с ясно изразени скули и остри зъби, едва покрити от устните му.

— Аз също бях в джипа, който катастрофира в планината. Докато се преобръщахме надолу, автомобилът се удари в няколко дървета. После ме заловиха и малтретираха. Тези няколко дни бяха изпитание за тялото ми.

Флейм подуши отново.

— Усещам по вас мириса на Слейд, но също така и на двама човешки мъже. Мирише ми на кръв, страх и секс. — Изражението му стана още по-опасно. — Да не са ви изнасилили?

Изненадана, тя отвори устни, после ги затвори.

— Слейд ме спаси. — Остана изумена. Знаеше, че обонянието им е невероятно, но да разберат толкова много неща само от едно подушване, беше направо зловещо. Стана й наистина неприятно да открие, че сетивата им са обострени до такава степен.

— Ще проследя тези двама човека и ще ги убия — рече Флейм. — Заклевам ви се. Ще умрат за това, което са ви причинили.

Сърцето на Триша заблъска.

— Те са мъртви. Слейд се погрижи за това.

Мъжът поклати енергично глава и се извърна.

— Добре. Смайли, отивам да охранявам четиримата, които заловихме. Ти не я изпускай от очи.

— Няма. — Смайли се завъртя към Триша и огледа лицето й. — Защо не седнете? Хеликоптерът ще дойде скоро.

Лекарката се отпусна направо на земята. Вече бе покрита със слой мръсотия и й беше безразлично дали ще прибави още върху себе си.

— Къде ще кацне?

Чернокосият се поколеба.

— Тук няма къде. Ще остане във въздуха. Аз ще ви завържа за въжето и те ще ви издърпат. В този район дърветата са твърде нагъсто за кацане, а ние не искаме да рискуваме с придвижването ви пеша през планината. И без това сте страдали достатъчно. Ще видите, ще бъде много лесно и приятно.

— Чудесно. — Обзе я ужас. — Споменах ли, че се боя от високото?

Смайли се засмя.

— Това е добър начин да се изправите срещу страха си.

Страхотно. През цялото време, докато чака, седнала на земята, мъжът я наблюдава мълчаливо. Скоро тя чу машината да приближава. Най-накрая, той извърна глава и погледна към небето.

— Идват. Сега ще стане много шумно. Те ще хвърлят отгоре колан и аз ще ви завържа. Ще ви вдигнат, вътре някой ще ви помогне да го свалите и да се настаните. Ще ви транспортират до болницата. През цялото време с вас ще има двама от нашите хора, които ще ви охраняват, докато се приберете вкъщи. Сега вече знаете какво ви очаква.

— Благодаря за всичко. Бихте ли предали също и на Флейм, че му благодаря?

Той кимна.

— И двамата сме на ваше разположение. Радваме се, че сте жива.

— Може ли да предадете на Слейд, веднага след като го откриете, да се свърже с мен? Притеснявам се за него и няма да имам спокойствие, докато не разбера, че е в безопасност.

— Да, ще го направя. — Обърна гръб на Триша и погледът му отново се насочи към небето.

— Ето го. Запушете си ушите. Това са много шумни машини. Причиняват ми главоболие, но някои неща не могат да бъдат избегнати.