Слейд

— Да. Знам. Но също така имат изключителен слух. Прошепнете им „Здрасти“.

Той го направи и погледна двамата мъже. Брас му намигна и сви мускулите на едната си ръка. Другият от Новите видове стоеше мрачен, но му махна. Младата жена трябваше да се бори със смеха си, когато лицето на лекаря се изчерви леко, преди да насочи вниманието си към сестрата, за да й издиктува редицата тестове, които трябваше да бъдат направени. Назначи също и рентген. Триша не мислеше, че има нужда от това, но не възрази. Тук беше неговата зала за прегледи, а тя не искаше да бъде трън в задника.

Два часа по-късно я пуснаха, като й предписаха противовъзпалително лекарство за коляното, болкоуспокояващо за лицето и антибиотик за няколкото отворени рани. Смяташе да поиска и хапчета против забременяване, които се пиеха след полов акт, но не беше толкова притеснена за това, което се случи между двама им със Слейд. И без медикаменти, беше абсолютно сигурна, че не може да забременее, въпреки че не използваха никакви предпазни средства. Наблизо не бе имало магазин, откъдето да си купят презервативи, и тъй като от дълго време не беше сексуално активна, не вземаше и таблетки.

Брас и Харли — това беше името на другия офицер от НСО — я придружиха до аптеката, за да изпълни рецептата. Пет минути по-късно се качиха на хеликоптера.

Не бяха намерили Слейд и никой не беше чувал нищо за него. Триша задряма, когато лекарствата успокоиха изтерзаното й тяло. След един час, се приземиха в Хоумленд. Когато Брас я вдигна на ръце, за да я изнесе от машината, младата жена се събуди.

— В безопасност си. Просто се отпусни.

Тя не пожела да бъде пусната. Той я носеше без усилие, също като Слейд. Тези мъже бяха супер силни.

— Благодаря.

Джъстис Норт чакаше в един джип наблизо. Той хвърли поглед на Триша и инстинктивно потрепери. Брас отказа да я остави, докато не я настани на предната седалка в открития автомобил. Двамата с Харли седнаха отзад, а Джъстис подкара към дома й.

— Не мога да намеря достатъчно думи, за да ти се извиня за всичко, което се случи, Триша. Това беше нападение единствено срещу Новите видове и ти взе участие в него по принуда.

— Вината не е твоя. Вие не сте идиотите, които ни изблъскаха от пътя и които решиха, че е забавно да ни преследват като диви животни. Благодаря ти за хеликоптера и че Брас и Харли се грижеха толкова добре за мен. Все още ли няма новини от Слейд?

Джъстис поклати глава.

— Нашите екипи са още там, в района, и са обградили още осем от тези задници, които ви преследваха. Веднага след като ги хванем, ще ги предадем на местните власти. Бяхме много развълнувани, когато получихме разрешение да изпратим наши собствени екипи на местопроизшествието.

Брас изсумтя.

— Те бяха много щастливи, че ни позволиха да отидем вместо тях.

Джъстис кимна в знак на съгласие.

— И това го има. Ние бяхме много по-подготвени за претърсване на такава голяма площ в гората, с много по-малко хора, отколкото те разполагаха.

— Те не искаха онези луди фанатици да стрелят по задниците им — подкрепи го Харли. — Дадоха ни пълномощията, за да отидем и да разчистим бъркотията. Но заслугите ще се препишат на тях, не на нас. Освен това, местната полиция не бе в опасност.

Джъстис погледна Триша, подуши и се намръщи силно. Той не каза нито дума, но тя го забеляза как го направи отново. Когато паркира джипа на алеята, беше много ядосан. Младата жена видя, че на верандата й има охрана, но не беше от Новите видове.

— Пазачът е тук — обясни й Джъстис, — защото го изпратих преди нас с ключовете, знам, че си ги изгубила сред отломките от катастрофата. Намерихме ги заедно с чантата ти. Донесохме у вас и това, което успяхме да спасим. Дрехите, които не бяха скъсани и повредени, са почистени. Което не можахме да спасим, ще ти бъде възстановено от нашите фондове. — И като заобиколи джипа, вдигна изненадващо Триша в прегръдките си и тръгна към входната врата на къщата й. — Дадоха ми пълен инструктаж относно нараняванията ти. Лекарят каза да останеш на легло най-малко два дни.

Охраната поздрави Триша с кимване и отвори вратата. Джъстис влезе вътре и я постави внимателно на дивана. Той се поколеба, после се обърна и погледна към Брас и Харли. Човекът също беше влязъл вътре.

— Може ли да ни оставите няколко минути насаме? Искам да говоря с Триша. Тя е преживяла достатъчно, за да й нанасяме сега допълнителна травма, като я караме да разказва какво й се е случило пред аудитория от мъже.

Тримата без възражение напуснаха къщата и вратата се затвори плътно зад тях. Джъстис отиде до дивана и седна. Изглеждаше напрегнат. Котешките му очи срещнаха тези на Триша.

— От теб мирише на страх, мръсотия, кръв и секс. В инструктажа на лекаря никъде не се споменаваше да си сексуално насилвана. Един от онези фанатици ли злоупотреби с теб? Беше ми казано, че раните по лицето ти са от един от онези задници — прочисти гърлото си, — маниаци.