Слейд

— Някой им беше казал за нашето пътуване — прекъсна я Джъстис. — Те знаеха точно маршрута на вашия джип, което означава, че са имали вътрешна информация. От човешките служители само охранителните екипи знаеха къде отиваме, по кое време и по кой път ще минем. Денонощната ти охрана ще е само от Новите видове, така ще бъда спокоен за безопасността ти. А сигурност няма да има, докато не открием от кого е изтекла информацията. — Пое си дълбоко въздух. — Трябва да тръгвам. Храната ти ще пристигне скоро. Яж и почивай.

Младата жена бе шокирана, че някой, който работи в Хоумленд, е предал Новите видове, но вярваше на Джъстис и мрачното му лице.

— Не е необходимо да ми пращаш храна. Мога да си направя един сандвич.

— Не. Имаш нужда от вкусно, топло, домашно приготвено ядене. Ще кажа да ти изпратят няколко блюда. Ще се видим на сутринта. Обади ми се, когато станеш.

— Благодаря ти. Моля те, не забравяй да се свържеш веднага с мен, щом чуеш нещо за Слейд.

— Обещавам, че ще го направя. Разбера ли нещо, ще го знаеш и ти.

Той остави след себе си вратата широко отворена и Триша го чу как разговаря тихо с мъжете отвън.

Придвижи се бавно до спалнята, взе си голям удобен потник и широка тениска. После влезе в банята. Когато съзря образа си в огледалото, й идеше да ревне. Изглеждаше като нещо, което котката беше влачила из задния двор, преди да го захвърли и да намери друго за късане. Отстрани лицето й, от ухото до брадичката, беше в синини. Долната й устна бе зле подута и сцепена. Около раната бе зачервено и подпухнало. Дългата й руса коса бе сплъстена и безнадеждно заплетена. И за капак, цялата бе покрита с един пръст мръсотия. Дрехите й бяха в същото плачевно състояние. Когато понечи да ги съблече, потръпна от болката в китките. По гърба и бедрата имаше синини от катастрофата. Знаеше, че изглежда адски зле.

Влезе под топлата водна струя и дълго остана там. След това изми нараненото си тяло много внимателно. Болеше я, въпреки хапчетата. Сълзите й започнаха да напират, седна на пода под душа и покри лицето си с ръце. Разбра, че животът й се е променил безвъзвратно. Двама души бяха мъртви, за да остане жива тя. Как можеше да бъде отново предишният човек, който е била? Нямаше начин за това.

Леко почукване на вратата най-накрая спря плача й.

— Ще съм готова след минутка.

— Имате ли нужда от помощ? — Тя позна гласа на Брас. — Аз съм безопасен, доктор Норбит. — Той замълча. — Влизам.

По дяволите. Опита да се изправи на крака, но тялото й отказа да я послуша. Душ кабината имаше врата, която я прикриваше, но тя беше от матирано стъкло. Дори различи фигурата на Брас, когато влезе в банята и тръгна към нея.

— Доктор Норбит?

— Седнах и сега не мога да стана — призна му тя. Мразеше да бъде слаба и да я боли толкова силно. — Когато се почувствам по-добре, ще се изправя. Може ли да ми подадеш кърпата? — Посегна и спря крановете на душа. — Моля те!

Голяма хавлия за баня бе метната върху горната част на стъклената врата. Триша я дръпна и се покри, колкото бе възможно. Две секунди по-късно, Брас я изненада, като отвори вратата на душ кабината.

— Няма да гледам на вас като на жена. Позволете ми да ви помогна, доктор Норбит. Никога и по никакъв начин няма да ви навредя. — Наведе се и протегна към нея ръце. Хвана я внимателно под мишниците и я изправи на крака. — Нека да ви занеса до леглото. Храната пристигна, ще ви дам и още обезболяващи.

Знаеше, че малко я бе засрамил, но тя се нуждаеше от помощта му. Не оказа съпротива, когато едрият мъж я измъкна от кабинката. Ръцете му й помогнаха да се задържи на крака. Младата жена притисна с длан кърпата пред гърдите си, но гърбът й остана изцяло гол. Лицето й бе пламнало и почервеняло. Изведнъж Брас сграбчи кърпата й я издърпа от ръцете й.

Устата на Триша увисна отворена. Цялото й внимание се съсредоточи в мъжа, държащ хавлията. Погледът му продължаваше да бъде фокусиран в очите й. Той освободи парчето плат от ръката й, разтвори широко кърпата и я уви стегнато около тялото й, преди да посегне отново към нея. Взе я в силните си ръце и нежно я постави да седне на плота. След това се извърна, грабна друга хавлия и без да каже дума, започна да бърше мократа й коса.

— Благодаря.

Брас й кимна.

— Вие сте била много силна. За някой, който е толкова дребен, имате пълното ми уважение, доктор Норбит. Проявили сте голяма издръжливост, но сега е време да позволите на някой да се погрижи за вас.

— Моля те, казвай ми Триша.

На лицето му блесна усмивка.

— Косата ти вече не е толкова мокра. Сега ще те вдигна отново и ще те занеса в леглото. Виждам, че си си приготвила дрехи за спане, но от моя предишен опит, а аз съм страдал достатъчно, мога да кажа, че е по-добре да си гол, докато се излекуваш. Хайде, отиваме.

Брас пусна кърпата, с която бе трил косата й, в мивката и взе младата жена на ръце. Внимателно я занесе от банята до леглото в спалнята, където някой бе приготвил вече завивките. Остави я на матрака и дръпна ръцете си от тялото й. Протегна длан и затвори очи.