Слейд

— Да, добре е. В момента осигуряват транспортирането му до Хоумленд. Преди около двадесет минути се е сблъскал с един от екипите ни. Прострелян е, но раната е повърхностна. Най-напред ще го откарат до болницата за преглед, но до няколко часа ще бъде тук.

Очите й се напълниха със сълзи, но тя ги преглътна, след като чу, че Слейд е в безопасност и жив, само с повърхностна рана. Бил е прострелян. Със собствените си очи бе видяла колко издържливи са Новите видове и как бързо се възстановяваха. Не беше притеснена, след като го очакваха скоро да се прибере у дома, значи нараняването не беше животозастрашаващо.

— Благодаря.

— Лягай отново да спиш. Не желаех да те будя, но Джъстис каза, че си искала веднага да научиш, когато има новини за Слейд. Сигурен съм, че той ще дойде тук веднага щом се върне, за да провери лично как си. Сега си почивай, имаш нужда.

— Благодаря. — Тя му се усмихна. — Може ли да предадеш на Джъстис, че оценявам всичко, което прави за мен.

— Разбира се. — Мъжът се отдръпна и се върна в хола.

Триша огледа спалнята. Брас бе пуснал завесите, но между тях се процеждаше слаба светлина. Погледна часовника и изненадана установи, че вече бе шест и пет — сутринта. Обърна се в леглото, болкоуспокояващите още действаха и тя се унесе.

Слейд е в безопасност.

Слейд не желаеше да седне на стол, нито дори да бъде на срещата. Трябваше да отиде при Триша. Нямаше да се успокои, докато не погледнеше в очите й, не вдъхнеше аромата й и не я прегърнеше. Планираше да направи много повече от това, след като я докосне, но си забрани тези мисли, тъй като всички мъже, събрали се в офиса на Джъстис, щяха да подушат възбудата му.

— Много съм щастлив, че си в безопасност. — Джъстис седна на ъгъла на бюрото си, погледът му обходи петнадесетте офицери, натъпкани в стаята — седнали или прави — и въздъхна шумно. — Най-накрая имаме отговори. Идиотите, виновни за нападението, които бяха арестувани, са проговорили пред полицията. Току-що разговарях с водещия детектив по случая.

— Мразят ни — рече Тайгър. — Ето защо са го направили. Поради тази причина ни атакуваха преди, ще го направят и отново.

Фюри, облегнат на стената до затворената врата, изръмжа.

— Всеки път, щом повярваме, че заплахата е намаляла, нещо се случва.

— Спокойно. — Джъстис потърси и срещна погледа на всеки един от тях. — Всичко се случи, защото наехме на работа лекар и това се разчу.

Страх пропълзя по гръбнака на Слейд.

— Защо ги е грижа конкретно за нея?

— Работила е две години в гинекологията. — Джъстис прокара пръсти през разрошената си коса. — Някой е отпечатал биографията й във вестниците. Тези задници са си набили в тъпите мозъци, че това е причината, поради която сме я наели. — Фокусира вниманието си върху Фюри. — Те мислят, че е тук, за да ви помогне да разберете защо не можете да имате деца. Аз излязох с изявление, че годините й в спешното отделение са били решаващият фактор да я предпочетем пред другите кандидати. Страхувам се, че не повярваха на истината. Сигурни са, че се опитваме да намерим начин, как да забременее твоята половинка, Фюри.

Фюри изръмжа.

— Двамата с Ели не сме опитни зайчета. Все още не сме използвали всички възможности, за да го постигнем. Много искаме бебе, но сме съгласни, че не си струва болезнената агония да разрушава живота ни, като разрешим на лекарите да ни взимат кръв, дупчат и изследват.

— Всичко това ми е известно. — Джъстис се премести зад бюрото си. — Щом в Мерикъл не бяха в състояние да открият какво не е наред, аз съм сигурен, че няма решение на проблема. Техните специалисти по раждаемостта измъчиха почти до смърт нашите жени. Просто в тази насока имаме недостатъци. Не бих наел доктор Норбит с тази цел, дори ако някои от вас са готови доброволно да се подложат на тестове. Бих назначил някой друг, който е специалист в тази област.

— Обявили са награда за главата ми — обади се Слейд.

— Направили са го, за да накарат повече тъпаци да ги последват. Ти беше стимулът, за да я убият — човекът, който ги води, предложи пари за тялото ти. Те знаят, че е само въпрос на време, докато измрем от старост и толкова дълго, колкото сме стерилни, ще се утешават с надеждата, че Видовете не ще преуспеят. — Гневът задълбочи неговия глас. — Идеята, че можем да имаме връзки с човешките жени, също ги вбесява.

— Мразя хората — изръмжа думите Флейм. — Само мъжете. — Хвърли извинителен поглед към Фюри. — Жените са сладки. Твоята Ели е прекрасен човек. Нищо лошо не й желая, но мъжете ме довеждат до ярост.

— Не всичките — коригира го Фюри. — Само тези, които ни мразят.