Слейд

Жената кимна и съсредоточи вниманието си в монитора на компютъра.

— Ще се наложи да изчакате още малко. Джъстис има междуградски разговор с новопридобития Резерват на Новите видове. Ще го откриват скоро и всичко тук е много напрегнато. Това не е ли същото място, към което пътувахте, когато нападнаха автомобила ви? Надявам се, че всички са добре сега?

— Аз се възстанових напълно. Благодаря ви, че попитахте. И да, това е мястото, за където пътувахме, когато ни нападнаха.

Триша не получи тази възможност да отиде да го види. Знаеше за него само онова, което бе чула по новините. И Брас й беше казал малко за проекта. Четиристотин километра на север, в гористия район на Северна Калифорния, Джъстис бе купил хиляди акри земя — стар, изоставен курорт, закрит преди години. Собственикът го продаваше евтино, за да избегне плащането на данъците върху имота. Джъстис планираше да го превърне в нов дом за Видовете, които не искаха да са „заедно с другите“.

Усмивка изкриви устните й, когато си спомни, че Брас бе употребил точно тези думи. Беше й обяснил, че някои от Новите видове са по-малко човеци от тези, които тя е виждала в Хоумленд. Те нямали желание да се интегрират с хората и искали да живеят спокойно на сигурна територия. В момента пребивавали в неизвестно място, далеч от човешки контакт. Но с онези враждебно настроени групировки, всеки се страхувал за безопасността им, ако някога някой откриел къде са скрити от правителството.

Джъстис бе закупил стария курорт, за да им осигури условия, близки до собствения им вид, и където щеше да бъде в състояние да ги защити по-добре. Бяха решили да го именуват Резервата на Новите видове. Тя беше уверена, че името е подходящо, тъй като това бе всичко друго, само не и място за почивка. Територията щеше да работи на същия принцип като Хоумленд — изцяло според законодателството на Новите видове и под техен контрол — и с висока степен на защита за онези, които бяха избрали да живеят там.

Брас й беше станал много добър приятел, докато я охраняваше в дома й, първите две седмици след произшествието. Беше я накарал да се смее често и й бе станал близък. Тя се притесняваше малко, че може да изпита привличане към нея, но мъжът никога не направи нищо в тази насока. Когато прецениха, че опасността е намаляла, постоянните й спътници, които я охраняваха, започнаха да й липсват.

Брас продължаваше често да я навестява — той носеше екшън филми, а тя правеше пуканки. Понякога водеше и своите приятели със себе си. Така беше успяла да опознае и други мъже от Новите видове. Те се отнасяха към нея като към по-малка сестра, една от тях, и младата жена им бе благодарна за това поведение. Караха я да забрави чувството си за самосъжаление.

Слейд повече не дойде да я види и не се обади. В интерес на истината, сякаш бе изчезнал от лицето на Земята, за всички. Преди няколко седмици, един от мъжете бе споменал, че Слейд и Тайгър работят в Резервата. Той дори вече не живееше в Хоумленд.

Безмълвното послание на действията му, което говореше по-силно от думите, беше ясно за Триша. Сексът, който бяха споделили, не беше нищо повече от случаен за него. Тази реалност я нарани дълбоко, но тя постепенно се възстановяваше и реши да се преструва, че нищо не се е случило. Така беше обаче до тази сутрин. Страхуваше се, че отново ще й прилошее.

— Доктор Норбит? — Младата лекарка погледна към секретарката. — Може да влезете.

— Благодаря.

Триша се изправи на крака, макар да чувстваше слабост в коленете. Имаше желание да избяга. Можеше да си отиде, да напусне работата, да се премести в друг щат само за да избегне цялата бъркотия. Бе изкушена да послуша гласа на паниката в главата си. Дори се поколеба, когато погледът й се спря върху вратата към кабинета. Вместо това преглътна и с цялата сила на волята си принуди краката си да се отправят към офиса на Джъстис. Аз съм лекар и знам какво трябва да се направи, независимо от личните последствия, пред които съм изправена.

Джъстис бе облечен в обичайните си дънки и потник и бе бос. Забавляваше я фактът, че лидерът на цялата раса, винаги изглеждаше толкова небрежно, освен когато се налагаше да застане пред медийните камери. Тогава носеше тъмни костюми, изтегляше косата си назад, на опашка, дори обуваше обувки.

Когато влезе в кабинета му, мъжът пристъпи към нея с усмивка на пълните си устни. Винаги й правеше впечатление колко добре изглежда със стройното си тяло, красивите черти и секси котешки очи. Обстоятелството, че беше и много мил, увеличаваше неговата привлекателност. Усмихна му се насила.

— Добре дошла, Триша. Днес е много горещо, нали?