Слейд

Тя кимна в знак на съгласие. Беше облечена в тъмносиня, дълга, широка пола и строга риза с дълъг ръкав, умишлено създавайки си професионален външен вид като средство за успокояване на нервите. Дори бе стегнала косата си в красив кок. Това я бе разсеяло от предстоящата среща, за която бе помолила Джъстис, веднага след като й бе съобщил, че има време да я види. Беше му изтъкнала, че се налага спешно да говори с него. И той й беше отделил време.

— Кое е това, което е толкова важно? Дебра, моята секретарка, ме информира, че желаеш да говориш за нещо с мен веднага. Да не би да е още едно от твоите искания за увеличаване на медицинския персонал? Двете бройки, които допълнително наехме, не са ли достатъчни? Или ти е необходимо още медицинско оборудване? — Покани я с ръка, да седне на стола, докато той заобикаляше бюрото. — Седни.

Триша се отпусна в плюшеното кресло. Джъстис запази усмивката на устните си, когато зае мястото си. Наведе се напред, опря лакти на дървената плоскост и подпря брадичка върху дланите си. Изглеждаше развеселен.

— Защо си толкова сериозна? Не бива. Нали съм ти казал вече, че ще получиш всичко, от което имаш нужда, за медицинския център.

— Не е това. — Постара се да успокои ударите на сърцето си. — Въпросът е личен.

Докато очите му се присвиваха, усмивката му бавно избледня.

— Моля те, кажи ми, че не си подаваш оставката. Ние имаме нужда от теб. — Вдигна глава, свали лакти от дървената повърхност, облегна се назад в стола и я погледна напрегнато. — Ще бъда повече от щастлив да обсъдим парите, ако заплатата е проблемът. Наистина искаме да продължиш да работиш с нас. Ти си отличен лекар и хората ми, които ти се доверяват, се увеличиха. Нямаш представа колко много те ценим.

Младата жена поклати глава.

— Не става дума за пари, не искам да загубя работата си и не се отказвам, но си мисля, че ти няма да искаш да работиш с мен, след нашия разговор. — Пое си дълбоко дъх, изучавайки мъжа. — Съжалявам. Уплашена съм до смърт.

— От мен? — Изглеждаше изненадан.

— От създалата се ситуация. Дори не знам откъде да започна. Случи се нещо и то е доста сериозно. Ако има някой, който да осъзнава колко е важно, то това съм аз.

— Добре. — Джъстис въздъхна дълбоко. — Кажи ми какво не е наред.

— Получих достъп до много от медицинските файлове с възстановените данни от научните изследвания на Мерикъл Индъстрис. По-конкретно, с опитите им за размножаване между мъже и жени от Новите видове. Знам, че си наясно с този въпрос.

Лицето му се стегна.

— Да. Самият аз бях подложен многократно на тестове за размножаване. — Гласът му намаля до ръмжене.

— От това, което прочетох, разбрах, че опитите са правени само с двойки от Видовете и те винаги са се проваляли. Но никога не са правени експерименти със смесени двойки — Нов вид и истински човек.

— Не. Считаха ни за прекалено опасни, страхуваха се да не убием онзи от персонала, който се опита да прави секс с нас. Не можеш да ни обвиняваш за това.

— Не съм си и помисляла. — Тя се поколеба.

— Те жестоко злоупотребяваха с нас.

— Знам, че то… това се е случило — изрече много тихо.

— Не разбирам. Намерила си файл, където е описано, че те са провеждали такива експерименти с моите хора? Някои от тях са се съгласили да правят секс с човешки същества, докато са били затворници?

Триша се съпротивляваше на порива си да избухне в сълзи.

— Не. Съжалявам. Не се изразих много ясно. Жена, която е истински човек, е заченала дете от Нов вид.

Най-после. Казах го. Наблюдаваше лицето на Джъстис, на което постепенно се изписваше шок. Устата му се отвори и затвори. Най-накрая той успя да намери гласа си.

— Това… — Погледна я зашеметен. — Сигурна ли си?

— Абсолютно. Сама направих тестовете тази сутрин и извърших ултразвуковия преглед. Плодът има силна, добре развита сърдечна дейност и изглежда перфектно. Не те лъжа. Но бременността не е нормална. Сърдечният пулс е като на много по-голям ембрион, размерите — също. Растежът и развитието на плода отговарят на много по-напреднала бременност. Това ме тревожи, Джъстис. Бебето расте много по-бързо, отколкото трябва да бъде за съответния период от бременността, и симптомите са преждевременни. — Пръстите й бяха впити в облегалката на стола, на който седеше. — За първи път, според това, което ми е известно, Нов вид е заченал бебе. Знам, че смятахме всички ваши мъже за стерилни, но се оказа, че най-малко един от тях не е.

Изведнъж Джъстис се изправи. Отиде до прозореца и обърна гръб на Триша. Мълчеше. Лекарката го наблюдаваше със страх. Нямаше представа как ще реагира. Беше гледала интервютата с членове на враждебно настроените групи и знаеше, че ще донесе само огромна беда на Новите видове, когато се разпространи новината, че един от тях не е стерилен, а майката е човек.

Много фанатици смятаха този вид кръстоска за тежко престъпление. Сравняваха го с размножаването между човешко същество и животно. Техните предразсъдъци отвращаваха Триша, но тя не можеше да промени ограниченото им съзнание. Най-накрая Джъстис се обърна към нея с огромна усмивка.