Слейд

— Това е чудесно! — Той се отпусна на стола. — И сме сигурни, че размножаването е между човек и Нов вид?

— Сто процента.

Мъжът се разсмя.

— Никога не съм мислил, че ще бъда в състояние да имам деца. Никой от нас не е. — Изправи се отново и почти скочи през бюрото, задъхан, за да я прегърне. Дръпна я от стола и я пое в обятията си. — Това е най-добрата новина, Триша! Ти си гений! Направи го!

Младата жена избута нежно Джъстис далеч от себе си, докато той я пусна. Погледна засмяното му лице с ужас. Мъжът очевидно смяташе, че тя като лекар е направила нещо, за да помогне за бременността. Трябваше веднага да му изясни ситуацията.

— Не съм го постигнала аз. Бременността е без медицинска намеса. Просто се случи. Тя не е планирана и е осъществена по естествен начин.

— Още по-добре! Ти направи деня ми прекрасен! По дяволите, цялата ми година! — Изведнъж усмивката му изчезна и той се напрегна. — Трябва да я запазим в тайна, за да предпазим двойката. Ако пресата разбере и публикува новината, върху нас ще се разрази буря от заплахи. Кой друг знае?

— Засега само ти и аз.

— Двойката не знае ли?

Триша осъзна, че той не разбира това, което се опитва да му каже. Отвори уста да му обясни. Джъстис отстъпи.

— Относно това…

Той я прекъсна.

— Пресата ще се занимава само с тази новина, ако я открият. Необходимо е да пазим тайна. Ти ще се грижиш за бременната жена. Никой, абсолютно никой не трябва да разбере, докато бебето не се роди. Двойката ще бъде изолирана, за безопасност, а всички документи, свързани с тях — унищожени. Можеш ли да си представиш какво ще направят терористичните групи и колко опасно ще бъде, щом научат, че сме способни да се размножаваме с хората? Това беше едно от нещата, които използваха срещу нас, за да привлекат още ненормалници за тяхната кауза. Те вярват, че е мерзко Видовете да докосват човеците. Тази новина наистина ще вбеси онези, които с нетърпение очакват поколението ни да измре от старост.

— Джъстис…

— Ти и аз ще работим заедно, за да ги защитим на всяка цена, Триша. Това ще е нашата тайна. Ще се обадя да подготвят незабавно транспортния хеликоптер, за да ги отведе оттук, в рамките на един час. Резерватът не е напълно готов, но там е най-сигурното място, където да ги скрием. И ти трябва да отидеш с тях. — Втренчи се в лекарката. — Знам, че животът ти е тук, но ти също имаш нужда от защита. — Засмя се. — Това е по-важно. Аз…

— Млъкни! — извика накрая младата жена.

Мъжът се намръщи.

— Какво?

— Успокой се! — нареди му, понижавайки глас. — Опитвам се да ти кажа нещо, но ти все ме прекъсваш.

Той кимна.

— Давай! Слушам те!

Тя се поколеба, докато се взираше в красивите му екзотични очи.

— Аз съм майката. Аз, Джъстис. Аз съм жената, която носи бебето на Новия вид. Не съществуват никакви документи, тъй като сама направих всички тестове, докато в клиниката нямаше никой. Когато разбрах, че съм пропуснала цикъла си, отдадох закъснението му на стреса. След това започна да ми прилошава сутрин, затова днес си направих тест. Беше положителен. Веднага отидох в клиниката и се подложих на ултразвуков преглед. — Преглътна сълзите си. — Бебето расте вътре в мен и се развива с ускорени темпове. Може би единственото обяснение за тази аномалия е, че детето е наполовина Нов вид и бременността ще бъде по-кратка, заради променената ДНК на бащата. — Постави ръка върху утробата си. — Аз съм майката — повтори тя.

Мъжът се вторачи в нея, напълно изумен. Младата жена рухна назад в стола, докато продължаваше да се бори със сълзите, готови да прелеят в очите й. Бе трудно, но успя да не избухне в плач. Вдигна глава и видя вторачения в нея поглед на смълчания Джъстис. Минаха секунди, равняващи се на цяла вечност, докато той успее да проговори.

— Сигурна ли си, че бащата е от Новите видове? Подозирах, че си се срещала с някого, но мислех, че е човек.

— Последният път, когато правих секс, беше преди около две години. От тогава съм имала полов акт само веднъж и то с един от твоите хора. Няма никакво съмнение, че той е бащата.

Джъстис седна на ръба на бюрото.

— Добре. Това е хубава новина, Триша. Изглеждаш нещастна, а не трябва. Нямаш представа какво означава тази вест за моя народ. — Усмихна й се тъжно. — Значи, все пак, можем да имаме деца. Щом един от нас е в състояние да го направи, може би и на други ще се удаде тази възможност. Разбирам, че си много уплашена, но ще се справим по някакъв начин. Ще се получи, ще видиш. Ще успееш ли в началото да се оправиш с медицинската част, докато намерим някой, на когото да се доверим, да я поеме? Очевидно не можеш сама да изродиш собственото си бебе.

Тя премигна, за да спре напиращите сълзи.