Слейд

— Въпросът е в това — продължи Джъстис, — че присъствието на друга човешка жена в Хоумленд, и то лекар, възбуди гнева им. Смятах да наема някой друг на нейното място, но разбрах, че доктор Норбит е много ценен кадър за нас. Тя е отличен лекар, който може да се справи с всичко, както вече се убедихме. — Срещна погледа на Фюри. — Спаси живота ти. Не таи никаква злоба към нас. Аз й имам доверие и това я прави още по-голяма цел за техните атаки. — Изправи се зад бюрото си. — За щастие никога не е имала връзка с някой от нашите мъже. Това действително би запратило онези лунатици отвъд ръба.

Слейд се напрегна, понечи да каже нещо, но Брас го изпревари.

— Нищо не й пречи да се свърже с някой от нас. Тя е много привлекателна жена.

— Всеки мъж, който се грижи за нея, ще е по-добре да не го допуска — предупреди Флейм.

— Така е — съгласи се Джъстис.

Флейм отново се обади.

— Сега, когато строим нов дом за нашите хора, ще й се налага доста често да пътува, за да помага при организирането на лечебното заведение там. И всеки път, щом напусне портата, ще бъде добра мишена. По дяволите, дори не можем да се доверим на хората, работещи в Хоумленд. Някой е издал информацията за деня на пътуването и точния маршрут. Брас и Уейгър охраняват лекарката денонощно. Няма начин враждебно настроените групи да я вземат на прицел. Опасността щеше да е много по-голяма, както спомена Джъстис, ако тя беше с един от нашите мъже. Това щеше да увеличи желанието им да я убият, двойно. От една страна ни помага да останем живи, когато имаме нужда от лекар, от друга — спи с един от нас. Те предполагат, че проблемите, свързани с нашата плодовитост, са неин приоритет, тъй като смятат, че повечето жени искат да имат бебета.

Леден страх сграбчи сърцето на Слейд. Джъстис получаваше смъртни заплахи ежедневно. Навсякъде го придружаваше охранителен ескорт. Като лидер на своя народ, той винаги се намираше под смъртна заплаха. Можеше да контактува само с няколко доверени човека и дори тогава беше в опасност. Триша бе лекарят на Хоумленд и се грижеше за всеки човек, нуждаещ се от нейната помощ в територията. Предателят можеше просто да си пореже ръката, за да се добере до нея. Тя щеше да умре, преди някой от тях да успее да стигне до нея, дори и с охрана. Мъжете, които принадлежаха към тези враждебно настроени групировки, бяха луди. Нямаше никакво съмнение, че един от тях е готов на самоубийствена мисия, за да отстрани врага. А това бе неговата Триша. Тя щеше да умре, ако той я докоснеше.

— Вярно е. — Джъстис поклати глава. — Добре е, че никой от нашите мъже не се интересува от нея. Би трябвало да я уволня и да наема друг лекар. Налага се да я охраняваме също като Ели. На Ели й е разрешено да работи с нашите жени, тъй като те не представляват заплаха за нея.

Слейд затвори очи, болката в гърдите му стана по-остра, почти пронизваща агония. Триша обичаше работата си — да е лекар, бе нейната същност, така както той бе Нов вид. Това не можеше да се промени, а който се опиташе, би бил глупак.

Тя щеше да го намрази, ако я накараше да избере него, пред живота, който водеше. С времето щеше да започне да негодува. Той дори не беше сигурен дали щеше да се грижи достатъчно за него, даже да се изкуши да наклони везните в негова полза, ако й бъдеше предложена възможност за избор.

— Необходимо е да затегнем сигурността. Доктор Норбит ще има денонощна охрана, докато не намалее опасността. Трябва да открием предателя. С течение на времето, тези тъпаци ще осъзнаят, че нищо не е в състояние да ни помогне да имаме деца и ще престанат да се страхуват за нашето възпроизводство и че ще взривим мечтите им да ни видят, в края на краищата, как измираме.

Джъстис продължи да говори, но Слейд вече не го слушаше. Връзката му с Триша можеше да я убие. Щеше да я постави в твърде голяма опасност. Стегна здраво юздите на емоциите си, страхуваше се, че другите ще подушат болката му, затова щеше да скърби по-късно, насаме. Нямаше право да я подлага на тази голяма заплаха или да съсипе живота й. Тя означаваше твърде много за него.

Глава 13

Бисерни капчици пот избиха по челото на Триша и тя се запита дали нямаше да й прилошее. Изнервена, седеше в приемната на офиса на Джъстис Норт и се бореше с желанието си да повърне. Погледна часовника си — бе пристигнала малко по-рано. Информираха я, че той разговаря по телефона.

Бе уговорила тази среща с ясното съзнание, че няма друг избор, освен да понесе отговорността за тежкото положение. Проблемите, с които трябваше да се справя, не бяха само нейни. Предстоеше й да направи огромна стъпка напред и се налагаше да вземе правилното решение. А това означаваше, че е необходимо да го обсъди с Джъстис. Този въпрос включваше Новите видове и той имаше право да знае. Просто не очакваше да почувства стомаха си толкова зле.

Високата жена, седнала зад бюрото — секретарката на Джъстис — изглеждаше леко притеснена.

— Искате ли малко кафе или вода, доктор Норбит? Изглеждате бледа.

— Добре съм. — Триша се усмихна насила. — Нерви.