Слейд

— Дай ми да занеса мократа хавлия и да я закача в банята, а ти през това време се завий.

Триша му подаде кърпата и дръпна одеялото към гърдите си. Видя как Брас влезе в банята. Той се забави там няколко минути, докато почисти. После излезе, загаси лампата след себе си, кимна й с глава и изчезна от спалнята. Но се върна веднага, като буташе пред себе си количка за сервиране — на три етажа — с множество покрити чинии. Триша се вторачи в тази гледка.

— Това всичкото не може да е само за мен.

Мъжът сви рамене.

— Джъстис не знаеше какво ще поискаш за ядене, затова се разпореди да бъдат приготвени шест различни ястия. Съветът разполага със собствен готвач. Когато разбра, че се връщаш, Джъстис поръча храната по телефона. Има и десерти. Той отново не знаеше какво ще предпочетеш, затова изпрати от всичко по малко. — Брас извади голям поднос, постави го в скута на Триша и се усмихна. — Ще отворя всяка чиния, за да ти покажа какъв избор имаш.

— Ти ще ми помогнеш да изядем всичко това, нали?

Брас се засмя.

— Надявах се да го кажеш. Умирам от глад.

Стомахът на младата жена изкъркори. Лицето й пламна и се изчерви, когато мъжът се засмя отново — очевидно беше чул. Той започна да маха капаците на чиниите и да изброява ястията, които съдържаха. До десертите не стигна.

— Ще взема телешкия стек на грил. Така добре ли е?

Той се усмихна.

— Чудесно. Благодарен съм ти, че не пожела свинските ребърца. Щом ги зърнах и устата ми се напълни със слюнка. Гладна си, нали?

— Умирам от глад.

Брас постави двете чинии на подноса. Излезе от стаята и минута по-късно се върна с няколко соди. Триша взе напитката с вкус на череша — в хладилника й имаше три разновидности. Брас се поколеба.

— Ще отида да ям в хола. Извикай ме, ако имаш нужда от нещо. — И взе от таблата чинията със своето ястие.

— Може да седнеш ето тук. — Посочи му стола до леглото си. От същата страна имаше нощно шкафче, така че ставаше за маса за хранене. — Точно щях да включа телевизора. За съжаление, в хола нямам. Смятах да си купя някои неща за къщата, но още не съм намерила време за това. Остани при мен и ще гледаме заедно телевизия. Дори ще ти дам дистанционното, ако обещаеш да не пускаш исторически филми и спорт.

Мъжът се засмя отново.

— Ти избираш канала. — Брас седна на стола и сложи чинията си на шкафчето. Отвори една от газираните напитки. — Благодаря. Какво смяташ да промениш тук? Домът ти е хубав.

— Ненавиждам това легло, а стаята за гости искам да превърна в домашен офис. — Махна към бюрото в ъгъла. — Не желая моят кабинет да бъде в спалнята ми. Тази стая е за почивка, а като погледна към това, все си мисля за работа.

Брас обърна поглед към жената.

— Какво не му харесваш на кревата? На мен ми допада балдахина и това, че изглежда солидно.

— Твърде голямо е за мен. Имам чувството, че съм петгодишна и всеки път, когато си лягам, трябва да се покатеря на него. — Посочи към пода. — Виждаш ли тази стълбичка? — Тя сви рамене.

Брас погледна надолу и се заля от смях. Опита се да спре, но му беше твърде забавно, за да го скрие.

— Ти си доста дребна. По-ниска си с няколко сантиметра от средния ръст за жените.

— Да, знам. — Тя си отряза от месото и лапна хапката. Изстена от удоволствие. — Ммм, толкова е вкусно!

Брас се задави със содата. Триша обърна глава, погледна го и видя, че се взира в нея. Мъжът се потупа по гърдите.

— Добре ли си?

— Чудесно — кимна й в отговор. — Ако съдя по звука, който издаде, наслаждавайки се на ястието, значи готвачът на Съвета заслужава парите, които му плащат.

— Всеки цент. — Отряза си отново и лапна залъка. Пак простена и се усмихна. — Перфектно. Превъзходно. Направо се топи в устата ми.

Брас се втренчи в нея.

— Искаш ли да опиташ и от моето? Порциите са доста големи.

— Не, благодаря. Всичкото си е за теб.

— Обичам ребърца. След като ги изям, мога да опитам от ростбифа, ако не го искаш. Ние, по принцип, ядем много.

— Вземи си, от което искаш. Аз и с това, което ми е в чинията, не мога да се справя.

Продължиха да се хранят. Триша намери един екшън филм, който и двамата се съгласиха да гледат. Брас успя да изяде три блюда, намери място и за десерт. Той даде две болкоуспокояващи таблетки на младата жена. По време на филма тя заспа.

— Триша?

Тя се събуди, замаяна. В полутъмната стая, на сантиметри от лицето си, видя Брас, надвесен над нея. Премигна учудена, но спомените й бавно се завърнаха. Мъжът бе настанен в дома й, за да я охранява. Той й се усмихваше.

— Тези лекарства, наистина са доста силни. От няколко минути се опитвам да те събудя. Току-що научихме нещо за Слейд. — Тези думи, изведнъж я изтръгнаха от дълбокия сън и тя се опита да седне в леглото. Брас я бутна обратно, хвана я нежно за раменете и се засмя. — Внимавай за завивката, Триша. Гърдите ти почти се показаха. — Ръцете му я пуснаха.

По дяволите. Беше забравила, че е без дрехи. Стисна одеялото, за да го държи на място.

— Съжалявам. Той добре ли е?