Слейд

Джъстис чу шума от пуснатата вода. Човеците нямаха толкова изострени сетива, винаги се налагаше да си напомня този факт. Седна на бюрото си. Изживяваше радост и тъга от новината, че Видовете бяха в състояние да се размножават. Един ден и той искаше да има дете, но от реакцията на хората, когато разберат, го прерязваше през стомаха. Набра номера на управлението на Резервата и попита за Слейд.

— Здравей, Джъстис. Извади късмет, че ме хвана в офиса. Току-що имах среща с една от строителните фирми. Защитната ограда е завършена. От следващия месец влиза в действие, с датчици за движение и електронно наблюдение. Бяха приказки и разправии за крайния срок на голф игрището, но върви по график. След два месеца трябва да бъдат готови с него. Друго нямам какво да ти докладвам.

— Всъщност, имам новина за теб.

— Казвай.

— Изпращам доктор Триша Норбит в Резервата.

Тишина.

Джъстис оголи зъби, изразявайки гнева си. Очевидно Слейд не се развълнува от вестта. Следващият звук, който чу, потвърди подозренията му — една въздишка.

— Добре. Поради някаква причина ли пристига тук? — Не звучеше щастлив.

— Да. Линията сигурна ли е?

— Разбира се. Има ли причина за това? Случило ли се е нещо? Тя ли е била целта? Мислех, че всичко вече се е успокоило. Чувствам се длъжен да ти кажа, че тук не е толкова безопасно за нея. В Резервата има много повече отворени пространства, които са лесни за нарушаване, отколкото в Хоумленд.

— Тук има твърде много хора, които могат да я видят. Мисля, че е най-добре да я изпратя там — отдалечено е и по-лесно ще я предпазя от обществеността. Тя пристига, така че всичко е договорено. Искам да я настаня в отдалечено, но удобно място, което е силно защитено. Изпращам и трима лични офицери, за да я охраняват денонощно.

— Толкова ли е голяма опасността? — Гласът на Слейд се напрегна и тонът му се превърна в ръмжене. — Тя добре ли е? Да не би да е правен опит за покушение над живота й?

Изведнъж Джъстис се усмихна на очевидната загриженост на Слейд. Прехапа устни.

— Тя е в изключителна опасност. — Успя да запази хладния тон. — Иначе е добре, но е малко под напрежение. Изпращам я там за нейна сигурност, а също така и на заслужена почивка.

— Аз ще се погрижа за нея. Никой няма да я нарани. — Слейд изръмжа думите.

— Уверен съм, че всичко ще е наред. Трябва да приключвам. Пилотът ще ти съобщи по радиостанцията точното време на кацане.

— Ще се погрижа за всичко.

Гореща ярост струеше от Слейд, по кожата му изби пот. В офиса, в който се намираше, работеше климатик, но и той не можа да охлади реакцията на неговия гняв. Бе постъпил почтено, като напусна Хоумленд, за да избегне изкушението да търси Триша. На моменти бе жертвал разсъдъка си, за да се увери, че тя не е в опасност.

Сега я пращаха в Резервата заради заплаха. Фактът, че Джъстис бе толкова неясен относно причината, подбудила това му решение, го хвърли в мрачно настроение. Дали някой се опитваше да я нарани? Или я заплашваха по телефона? Може би имаше проникване в територията? Човекът, който ги беше предал, още не бе заловен. Ако той или тя, тръгнеха след Триша?

Слейд изръмжа и привлече вниманието на някои от хората в офиса. Тайгър повдигна любопитно вежда.

— Какъв е проблемът? Да не би работниците в хотела да са прекъснали друг водопровод?

— Не. — Той погледна към мъжа, който се трудеше над чертежите, изправи се и подаде на приятеля си сигнал с ръка.

— Трябва да проверя докъде са стигнали работите.

Тайгър скочи на крака.

— Идвам с теб. — Отдалечиха се на двадесетина метра от импровизирания офис, преди Тайгър да спре и да се взре в приятеля си. — Какво е станало?

— Беше Джъстис. Изпраща доктор Норбит тук. Била в опасност и иска да я скрие.

— По дяволите! Нима не разбира колко жестоко постъпва?

— Изглежда това не го вълнува. Не успях да му се противопоставя, тъй като има вероятност да ни подслушват.

— Вярно.

— Искам да я видя отново.

Котешките очи на Тайгър се разшириха.

— Не ти ли мина вече?

— Не. Мисля за нея през цялото време.

— Налага се да бъдеш силен. Обсъждахме го вече.

— Тя е в опасност, а аз се отдръпнах далече от нея. Очевидно планът ми не проработи.

— Докторката ще бъде застрашена, независимо къде се намираш ти. Тя работи за нас, някои я мразят дори само за това прегрешение. Ако е с един от нашите мъже, с теб, и се разчуе, заплахата ще нарасне. Ти постъпи правилно.

— Нима? — Тялото на Слейд се напрегна. — Защо, след като съм постъпил правилно, се чувствам толкова зле?

— Достатъчно страда. По-добре да не си с нея, отколкото да рискуваш да я убият поради факта, че е твоя жена.

Болка разкъса гърдите му.

— Ако се случи, аз съм свършен. Не мога да живея с тази вина.

— Ето, точно заради това, изборът ти е правилен. — Тайгър се размърда. — Работата е лекарство. А ние имаме достатъчно от него.

— Точно така. Работа.

— Ще се справиш. Не е необходимо да говориш с нея, когато пристигне.