— Не. — Знаеше, че е глупаво, но изпитваше нужда да я види. — Джъстис не обясни подробно защо е в опасност, но каза, че е под натиск. Ще спя по-добре, ако я видя с очите си. Няма да се успокоя, докато не се уверя, че е добре физически.
— Мазохист.
— Млъкни!
— Просто подчертавам, че ще бъде много болезнено да я видиш и да не си в състояние да я докоснеш. А ти ще поискаш да го сториш.
— Аз съм силен. Мога да се справя. — Тайгър му хвърли невярващ поглед. — Понякога се чудя защо сме приятели.
— Вече ти казах. Ти си мазохист. — И Тайгър се засмя.
Триша излезе от банята в офиса на Джъстис. Беше пооправила грима си и сега изглеждаше по-добре. Спря се, когато видя замисления поглед върху лицето му, докато я наблюдаваше.
— Реших за момента да не казвам на Слейд за бебето. Това е новина, която ти трябва да споделиш с него. Ще ти дам малко време.
Напрежението изведнъж се оттече от Триша.
— Благодаря.
— Не ми благодари все още. Ако не му кажеш в най-скоро време… — мъжът повдигна рамене — ще се наложи аз да го направя. Той отговаря за Резервата и трябва да знае колко е важно да те защитава. За да стане това, е необходимо да бъде запознат с опасностите. Смятам, че от начина, по който реагира, когато помисли, че те грози заплаха, го е грижа за теб много повече, отколкото предполагаш. Това е, което ме накара да променя решението си и да ви оставя двамата да се разберете, преди аз да се намеся.
Младата жена впери в него тъжен поглед.
— Ако го беше грижа за мен, както се изрази, щеше да дойде да ме види. Най-малкото би могъл да се увери, че съм добре емоционално след случилото се с нас. Чух, че той бил помолил да работи в Резервата, за да се измъкне от Хоумленд, което вероятно означава да се отдалечи и от мен.
— Той не е молил за тази работа. Исках Фюри да отиде, но Ели не може да остави жените ни сами. Тя се отнася много сериозно към работата си в женското общежитие и винаги е под заплаха като половинка на Фюри. Следващият по ранг в нашето командване е Слейд. Попитах го и той прие. Имам нужда от някого там, на когото мога изцяло да се доверя, да поеме всичко. Твърде много проблеми имам тук и не мога да снова непрекъснато напред-назад. Страдам от въздушна болест и не съм в състояние да издържа по два-три полета на ден.
— Разбирам.
— Надявам се, че ще оправиш нещата. Сега Брас трябва да дойде всеки момент да те вземе. След няколко минути имам среща със Съвета в конферентната зала. — Джъстис се изправи и въздъхна. — Понякога се побърквам.
— Желая ти късмет тогава. Аз ще изляза да го изчакам във фоайето.
— Остани тук и си почивай. На дивана ще ти е удобно.
— Благодаря.
Той погледна към корема й и се засмя.
— Много съм развълнуван за това.
— Аз също, когато не ме е страх.
Джъстис стисна успокояващо ръката й и излезе от кабинета си. Плътно затвори вратата след себе си.
Петнадесет минути по-късно в офиса влезе Брас. Триша се изправи и се вгледа в него. Явно мъжът се беше успокоил, изглеждаше съсредоточен и дистанциран.
— Много съжалявам, че Джъстис помисли теб за баща на бебето ми.
Той я огледа внимателно, преди погледът му да попадне на корема й.
— Ти наистина ли носиш бебе от Нов вид.
— Да.
— Това е добра новина.
Но младата жена забеляза, че не е щастлив.
— Оставаме ли си приятели, Брас?
— Да. Аз… много ми се иска да те бях срещнал, преди да се замесиш с друг мъж. Надявам се, че това не те обижда. Просто бях привлечен от теб повече, отколкото ми е позволено. Сега принадлежиш на друг, а аз ще се приспособя. Между нас всичко е наред, Триша.
— Не принадлежа на никого, Брас. Бащата на бебето и аз не сме заедно. — И тръгна напред, преди да успее да каже още нещо, защото не искаше да го окуражава. Но и трябваше да му бъде ясно, че не е свободна за домогванията му. — Имам чувства към него, но явно той не отвръща на тях. Ще ми е необходимо малко време, но съм сигурна, че с него ще се оправим.
Той примигна учудено.
— Ти си свързана с някой и още не си го информирала за бебето?
— Не. Джъстис ми даде известно време да вляза в контакт с него и да му кажа новината.
Брас кимна.
— Реших аз да бъда мъжът на твоя страна. Ти принадлежиш на друг, но той ще разбере втори, след мен, че носиш детето му. Хайде, да вървим. Хеликоптерът е готов. Избрах Харли и Муун да ни придружат.
Ужас сви стомаха й. В действителност не желаеше Слейд да разбере. Не бе този начинът, по който го искаше обратно в живота си. По-скоро, никога не би го видяла отново, отколкото да я преследва, защото двамата заедно са създали нов живот.
Тя заслужаваше човек, който да се грижи за нея, а не такъв, който да присъства в живота й от чувство за дълг или чест — Новите видове притежаваха по много и от двете черти. Реши да не говори повече за това пред Брас. Страхуваше се да не започнат да спорят.
Младата жена се познаваше с Муун. Той бе един от приятелите, които заедно с Харли и Брас идваха в дома й да гледат заедно филми. Високият мъж не говореше много, но имаше странно чувство за хумор, което тя много харесваше, когато той решеше да наруши мълчанието си.
— Благодаря.