Слейд

— Никакви хора? Въобще? Та ние сме по средата на огромно строителство и човешките мъже са разпръснати навсякъде из Резервата. Стотици от тях работят денонощно, за да приключат колкото се може по-скоро с всички проекти. Работата, която трябва да се свърши за една година, ние я правим за няколко месеца. Само за издигането на външната стена ни трябваха почти четиристотин души. Те работят денонощно, на две смени, седем дни в седмицата. Все още обезопасяваме зидовете, за да сме сигурни, че всичко ще е наред. Освен това имаме и хотел, който трябва да ремонтираме със скоростта на светлината. Необходимо е да доведем докрай строежа на къщите, за да не живеят хората ни повече в палатки, в общото помещение се извършват довършителни работи. Паралелно с това върви и изграждането на офисите, за да не използваме постоянно голф-количките за придвижване от едно място до друго. Всеки ден, всяка секунда са запълнени с работата на четиристотин души. Да не би Джъстис да иска да спра всичко това, докато опасността премине? Той е този, който постоянно ме притиска да свършим бързо.

— Не — заяви Харли, — той иска да я настаним някъде, където ще бъде в безопасност, без достъп на човешки същества. Муун и аз познаваме района и смятаме, че трябва да я скрием някъде по средата на Дивата зона. Хората няма да посмеят да нарушат забранената за тях територия. Още повече, че там са настанени събратята ни, което е идеално, тъй като никой няма да може да мине покрай тях.

— Там няма да е безопасно за нея. Тя е човек. — Яростта на Слейд нарасна. — Наистина едва ли някой ще е толкова глупав, за да нахлуе в района, но все пак ще се сблъска с другите Видове. Сигурен съм, че ще ви нападнат, ако нарушите тяхната зона. Те са прекалено лабилни. В момента, в който се настаниха, започнаха да маркират територията си и станаха достатъчно бдителни, така че да не допуснат нито един човек да проникне там.

— Ние ще я защитаваме — обеща Брас твърдо. — Няма да я атакуват.

— Те са луди — изръмжа Слейд. — Някои от тях никога няма да се успокоят и ще продължават да мразят хората до степен, каквато дори не може да си представите. Изпадат в ярост само от мириса им — посочи към Триша, — тя познава нас, но не и онези, които не успяха да се възстановят след експериментите. Не мислите ли, че ще я изплашат до смърт?

— Кои са тези Видове? — попита младата жена и погледна към приятелите си.

Слейд й отвърна.

— Ние изглеждаме почти като нормални хора, но не всички имаха този късмет. В някои преобладава повече животинското. Оцелелите от подобни Видове са малко. Те са били измъчвани до безумие и таят омраза към човеците, така че само като ги зърнат и ще ги убият. Именно тези наши събратя сме настанили в Дивата зона. Няма да сте в безопасност покрай тях. Повечето са изключително необщителни.

Брас се наведе и остави Триша да стъпи на земята, след като тя му направи знак, че иска да я пусне. Задържа ръка на кръста й, докато се убеди, че краката й не треперят и няма да падне, сетне отстъпи назад. Лекарката погледна към него.

— Какво мислиш?

— Смятам, че Дивата зона е най-доброто решение. Те няма да посмеят да те наранят. След като бяхме освободени, за нас се грижеха само жени, тъй като властите разбраха, че няма да им сторим нищо. Сигурен съм, че това се отнася и за най-дивите от нас. Ние ще те пазим. По-добро от това не можем да намерим, Триша. Ще те настаним в центъра на територията, определена за тяхна. Те защитават яростно всичко, което смятат за свое владение. Ще ни помогнат да държим хората настрана от теб.

— По дяволите — избухна Слейд. — Аз командвам тук, а не ти. Няма да й позволя да отиде там, защото ги познавам по-добре от теб. Прекарал съм повече време с тях. И знам, че с тях Триша няма да бъде в безопасност. Ще я настаним на последния етаж в хотела, който довършихме наскоро. Като забраним достъпа до него, тя ще бъде в безопасност.

— Не — противопостави се Брас и кръстоса ръце пред гърдите си. — Джъстис ме назначи да отговарям за нейната сигурност. Поради тази причина няма да зачета твоята заповед. Не се обиждай, Слейд, но я искам на място, където нито един човек няма да я намери. Какво ще стане, ако един от онези терористи се представи като работник и подпали хотела? Нищо няма да й се случи, така ли? Дивата зона е отговорът. Има ли някакви къщи там? Наясно съм, че притежаваме и няколко каравани, може да вземем една от тях. Ще бъде тясно да живеем вътре, но ще свърши работа. Трябва да я държим далеч от хората.

Слейд беше бесен. Устните му се разтвориха, острите му зъби се показаха и от гърлото му излезе дълбоко ръмжене.

— Добре. Може да се настаните в моята къща. Отдалечена е от всички други сгради. Има само три стаи, но съм сигурен, че ще се справите.

— Вече взехме решение. Ще я заведем в Дивата зона — отвърна твърдо Брас.

Слейд прокле и се озъби. Погледът му не се отделяше от Триша.