Слейд

— Кажи му, че не си съгласна. Послушай ме! Онези мъже не са стабилни, а ти си жена и при това — човешко същество. Още повече, че си и лекар, по дяволите! Само заради това ще те убият веднага щом те видят. Мъртва си, ако се съгласиш да живеете там. Вярно е, че когато ни освободиха за нас се грижеха жени, но после ни преместиха на друга територия, без полуделите ни събратя. Много месеци те са били изолирани и не съм сигурен, че сега няма да те нападнат. Не съм склонен на експерименти.

Страх полази по гърба на младата жена, докато се взираше в очите на Слейд.

— Довери ми се, Триша. Никога няма да те предам — тихо й обеща Брас. — Знам какво правя. Дивата зона е най-безопасното място за теб. Никой няма да те нарани. Няма да позволя нещо да ти се случи.

— Триша. — Слейд поклати глава, като я наблюдаваше внимателно. — Повярвай ми. Кажи им да те настанят в моята къща. Аз ще се преместя в хотела.

Тя потисна трепета в сърцето си — можеше да остане в дома му, а той да се изнесе другаде.

— Брас — каза тя и обърна глава, откъсвайки поглед от Слейд, — знам, че правиш всичко за моята сигурност. Съгласна съм да предприемеш това, което е най-добро за мен. Решението е твое.

— Отиваме в Дивата зона — усмихна се той.

Слейд яростно изруга.

— Триша? Ела веднага тук! Трябва да поговорим, насаме.

Младата жена се напрегна, докато се обръщаше към него.

— Моля? От седмици знаеш къде съм и ако искаше да говорим можеше да се свържеш с мен. Предварително трябваше да ме уведомиш, че искаш да ми кажеш нещо, а не сега, когато вече е решено. — Завъртя се и тръгна към джипа.

Изведнъж чу ръмжене и успя да се обърна навреме, за да види как Брас бързо се раздвижи, когато Слейд се хвърли след нея. Приятелят й застана на пътя му и му се озъби. Слейд спря. И двамата бяха напрегнати, докато се взираха един в друг. Изглежда всеки момент щяха да се сбият.

— Брас? Наистина не се чувствам добре — побърза да каже Триша. Не искаше да види как мъжете си разменят юмруци. — Може ли да тръгваме? Благодаря за вашата загриженост, господин Слейд, но що се отнася до моята защита, имам пълно доверие в тримата си приятели.

— Значи така стоят нещата, а? — изсъска Слейд. — Добре. Има една празна къща в Дивата зона. Може да се настаните там. Веднага ще изпратя някой да ви донесе хранителни продукти. Тя е само с една спалня, но както изглежда и четимата нямате нищо против да споделяте едно и също легло. — Завъртя се на пети и закрачи към съседната сграда.

Докато го наблюдаваше как се отдалечава, младата жена се бореше със сълзите.

— Да не би току-що да ме нарече по заобиколен начин проститутка?

Муун се засмя и повдигна вежди.

— Де да беше истина. Ако можех да те имам гола в леглото си, нямаше да имам нищо против да те споделям с други мъже.

Тя се засмя, знаеше, че това е шега, той винаги можеше да я накара да се чувства по-добре.

— Продължавай да си мечтаеш. Ако наистина има само едно легло, вие, момчета, ще спите на пода.

Брас се отпусна и й се усмихна.

— Няма проблеми. Леглото е твое. Вие жените сте толкова изнежени, че никога няма да оцелеете на пода, докато ние мъжете нямаме нищо против да спим на твърда повърхност.

Харли се изсмя.

— Говори само за себе си. Аз обичам леглата, така че ще поема нощната смяна и ще спя в кревата, когато Триша не е в него.

— А аз съм добър в промъкването. — Муун отново повдигна вежди към младата жена и тя му се усмихна. — Ако ти стане студено, веднага ми кажи и ще те стопля на момента. Дори ще се държа прилично, само не ме карай да спя на пода.

— Ще наредя да донесат матраци — въздъхна комично Брас. — Кога успяхте да се размекнете толкова, момчета?

— Когато ни дадоха право на избор — отвърна Харли. — Хайде да изчезваме оттук, преди Слейд да се върне и да започне да ръмжи отново. Отговорността му за толкова много хора го е направила малко напрегнат. Не знам какво го боде по задника, но се надявам скоро да изпадне от там.

— Тръните определено са му добър приятел! — тихо добави Муун.

Триша се засмя. Обичаше тези момчета. Ако не бяха те, сигурно щеше да заплаче веднага след конфронтацията си със Слейд. Брас й помогна да се качи в джипа, след това седна на шофьорското място, а Муун и Харли се настаниха отзад. Той погледна към другия автомобил, в който ги чакаше мъж от Новите видове с багажа им.

— Знаеш ли за коя хижа говореше Слейд?

Непознатият кимна.

— Покажи ни пътя — нареди Брас, — ние ще те следваме.

Харли подаде на младата жена предпазния колан, тя го закопча и му се усмихна. Той й намигна.

— Винаги го слагай!

— Да, сър.

Триша се загледа в красивата местност, през която минаваха — богата зеленина, огромни дървета и редуващи се хълмове. Зад един дънер се мярна елен. Мястото беше толкова красиво, че успя да забрави за малко Слейд. Всичко й се струваше толкова трудно, но не искаше да плаче.

Слейд обикаляше из гората, от другата страна на сградите, криейки се от всички. Знаеше, че срещата му с Триша не бе минала много добре. Гледката — тя, в обятията на друг мъж — почти го бе накарала да избухне от ревност.