Слейд

Огромният мъж изглежда бе смесица от човешки и котешки гени и имаше красива червеникаворуса коса. Очите му бяха с издължена котешка форма, която се виждаше ясно и отдалеч. Тялото му бе мощно и мускулесто. Съществото бе полуоблечено. Имаше на себе си единствено прокъсани джинси. Ръцете и гърдите му бяха внушителни, все едно бе прекарал целия си живот, работейки тежък физически труд. Чертите на лицето му бяха повече животински, отколкото човешки, със странен нос и остри скули.

Муун стоеше на няколко метра от този Вид, който бе застинал в края на гората. Внезапно непознатият вдигна глава и особеният му поглед се спря точно върху Триша. Сякаш я беше усетил.

Когато отвори уста, тишината се разкъса от ужасен рев. За Триша това бе силен, разтърсващ звук, сто процента нечовешки. Тялото на мъжа се напрегна и той се втурна към къщата. Муун се изпречи на пътя му и протегна ръце, за да му попречи да приближи. Бързо му заговори нещо. Младата жена чуваше гласа му, но не долавяше онова, което му казваше. Действията на Муун не успяха да го спрат.

Триша с ужас видя как огромният мъж нападна приятеля й — просто протегна ръка, сграбчи го за гърлото и го хвърли настрани, сякаш бе парцалена кукла. Кучият син се движеше бързо, направо към къщата и скоро изчезна от погледа й.

Отдолу се чу зловещ рев, последван от нов вик. Нещо изтрещя силно, все едно дърво бе прекършено на две. Брас се обърна, сграбчи Триша през кръста и бързо я притисна в ъгъла. Застана пред нея, за да я предпази с тялото си. Обърна се към стълбището, вдигна пистолета и се прицели. Ужас обхвана младата жена, щом чу как непознатият заизкачва стълбите.

— Валиант, спри! — извика високо Брас. — Муун, Харли, останете долу. Аз го познавам.

— Довел си човек тук? — изсъска ужасното същество. — Човек! Джъстис ни обеща, че нито един от тях няма да стъпи в зоната. Тя е на моята територия. Само защото това си ти, ти давам една минута да я изведеш оттук, преди да съм я убил.

— Успокой се — тихо проговори Брас, сякаш се опитваше да укроти побъркания си приятел. — Тя е бременна, носи Нов вид. Сега е една от нас.

— Лъжеш! Ние не можем да имаме деца.

Триша се дръпна леко вляво, за да зърне страховития мъж, застанал до стълбите. Той бе висок поне метър и деветдесет, а косата му бе невероятна смесица от руси и червеникави кичури, дълга почти до раменете. Младата жена не можеше да не забележи колко красив и екзотичен изглеждаше този Вид.

Тялото му бе изградено от масивни мускули, а кожата му имаше приятен загар. Той сигурно бе най-огромният мъж от Новите видове, който някога бе виждала. Острите му зъби се показаха, когато устните му се разтвориха и той изръмжа към нея. Златистите му котешки очи се присвиха и ръмженето се засили. Младата лекарка сигурно щеше да припадне, ако не бе свикнала с яростните прояви и действия на Видовете. Забеляза, че пръстите му бяха свити като на животно, а ноктите му изглеждаха доста остри.

— Тя носи бебе от Новите видове — повтори Брас твърдо. — Това я прави една от нас. Джъстис я изпрати тук, защото вече не е в безопасност сред хората. Бременността й се пази в тайна. Всички ще съжаляваме, ако светът разбере истината. Човешките същества се страхуват от мисълта, че може да се обвържат с нас. Доведохме я тук, за да я защитим.

— Лъжа! — изсъска непознатият.

— Истина е — отвърна Брас. — Не смей да ме наричаш лъжец!

Дълбоко ръмжене се изтръгна от гърдите на Валиант.

— Мръдни. Искам да я подуша.

Брас не се помръдна.

— Можеш да я подушиш само ако ми се закълнеш, че няма да я нараниш. Бременна е отскоро.

Валиант изръмжа отново.

— Добре. Няма да нараня жената. Мърдай, за да я помириша.

Брас обърна глава. Триша погледна към напрегнатото му изражение. Не искаше той да се маха и със сигурност не желаеше непознатия близо до себе си. Той я ужасяваше. Погледът на Брас омекна.

— Той просто иска да те подуши. Познавам го. Бяхме отгледани в една и съща лаборатория. Заедно бяхме и след като ни освободиха, преди да изолират него и подобните му далеч от хората. Щом е дал дума, ще я спази.

Младата жена се опита да превъзмогне паниката, която я връхлиташе. Вярваше на Брас, а той нямаше да позволи на никой да я нарани.

— Добре.

Приятелят й отстъпи крачка встрани, оставяйки пътя към нея свободен. Тя се облегна на стената, като наблюдаваше ужасния мъж, който бе съсредоточил цялото си внимание върху нея. Зловещите остри зъби се подаваха от устните му, явно все още бе разярен. Сърцето на лекарката силно заблъска, докато той се придвижваше с грацията на дебнещ хищник.

— Не я плаши, Валиант — рязко каза Брас. — Всичко е наред, Триша.

Тя кимна, но не сведе погледа си от бавно приближаващия мъж. Очите му бяха рядко красиви, но определено не приличаха на човешки. Имаха издължена форма, като на лъв. Със сигурност не познаваше домашна котка с подобни очи. Миглите му бяха като косата му — червеникави, невероятно дълги и гъсти. Той пристъпи още една крачка към нея. Бременната се напрегна, но повдигна брадичка. Беше сигурна, че Брас ще я защити, ако Валиант се окажеше опасен.