Слейд

— Вратата — Погледът на Харли се спря на Брас. — Може би ще искаш да се обадиш и да поръчаш нова. Валиант я изтръгна от пантите и я хвърли по мен. Опитах да се отдръпна, но ъгълът й ме удари по челото. Масичката за кафе е в същото състояние. Но за това пък бих допълнил, че не трябва да сечем дърва, ако Триша иска да запалим довечера камината. Може просто да използваме треските от счупените предмети.

Брас въздъхна.

— Ще поръчам и медикаменти за първа помощ, така че док да те превърже, Харли. Имаш ли нещо против, Триша? Все още нямаме лекар в Резервата.

— Просто намери всичко, което ще ни е необходимо. Имаш ли нужда от списък?

— Не. — Брас не изглеждаше щастлив. — Сигурен съм, че ще успея да набавя нещата. Май сега ще сляза долу, за да огледам щетите, след което ще се обадя в главния офис и ще направя поръчка.

— Благодаря — усмихна му се тя. — За всичко.

— Хей! — простена Харли. — Мен ме удариха с вратата по главата. Къде са благодарностите за мен?

Младата им приятелка се засмя, посегна и стисна рамото му:

— Благодаря ти.

— Тя ме докосна.

Харли се изплези на Брас, за да го подразни, което накара Триша да се разсмее.

— Нямаш ли работа за вършене?

Те може и да се държаха като деца, но тя оценяваше игривия им характер.

— Заемам се — каза Брас и заслиза по стълбите, мърморейки си по целия път надолу.

Лекарката помогна на Харли да седне върху леглото.

— Какво каза той?

Младият мъж се засмя.

— Нещо от рода на това, че сигурно ще иде по дяволите, щом се обади и Слейд разбере, че веднага след пристигането ни, сме имали проблем.

Триша влезе в банята и грабна една хавлия. Върна се в спалнята и сложи мокър компрес върху челото на Харли. Брас не беше единственият, който се страхуваше от реакцията на Слейд, когато узнаеше, че са имали инцидент в къщата.

Глава 15

— Валиант?

Слейд бе толкова бесен, че виждаше всичко в червено. Застана пред оградата на къщата, в която живееше Валиант. Чу хлопване на врата във вътрешността и секунда по-късно полуголият Валиант небрежно излезе на верандата.

— Слейд. Защо си тук? Можеше да се обадиш, ако имаш нужда от нещо.

— Какво си направил? — Той бутна портата и влезе, готов за бой, ако другият се разгневеше, че нахълтва в двора му без разрешение. — Казаха ми, че не си наранил жената, но кълна се в Бога, ако го беше направил, щях да те убия. Ти я преследваше — изръмжа думите.

Валиант скръсти ръце пред гърдите си.

— Миришеше ми на човек. Тази хижа не бе достатъчно далеч, а аз бях много ядосан. Джъстис каза, че тук присъствието на хора е забранено.

— Е, ти премина през двама от нашите, за да стигнеш до нея, така че много добре знаеше, че тя би трябвало да е тук. Тази хижа не е в личната ти територия. Нямаш право да атакуваш нашите хора. — Валиант сви рамене, без да каже нищо. — Ще те убия, ако я доближиш отново — заплаши го Слейд с ръмжене. — Разбрахме ли се? Знам, че сте приятели с Тайгър, но дявол да го вземе, няма да ти позволя да причиниш болка на тази жена. Стой далеч от нея. Разбра ли? Да не е паднал и косъм от главата й!

— Няма да я доближавам. Вече го обсъдихме с Брас. Тя е една от нас, доколкото разбрах.

Слейд се втренчи в мъжа, смутен от думите му.

— Тя не е една от нас, но е добър приятел на Видовете. Работи за нас. Двамата с Джъстис й имаме пълно доверие.

— Да, но сега вече е една от нас, нали така? Аз я помирисах. Беше много смела, дори не се разкрещя, докато душех корема й.

— Ти какво? — избухна Слейд. — Бил си съвсем близо до нея? Докосна ли я? — Пристъпи напред.

Валиант изръмжа и се отпусна на пети.

— Спри или ще се сбием.

Слейд спря ядосан, тресеше се от ярост.

— Докосна ли я?

— Удържах на думата си, дадена пред Брас, и не я нараних. Когато той ми каза новината, исках да я подуша, защото не му повярвах. Двамата се съгласиха и ми позволиха да се доближа до нея. Не съм я нападал.

— Той ти позволи да я докоснеш?

Щеше да отиде до хижата и да срита задника на Брас. Валиант бе неуравновесен и всеки, който имаше поне малко мозък, не би трябвало да го допуска близо до Триша. Ако бе присъствал там, щеше да убие едрия Вид, дори само заради опита му.

— Не повярвах, че е бременна. Сега знам, че е така.

Шок разтресе Слейд.

— Какво?

Валиант бавно се изправи на пръсти.

— Бременна. Никой ли не ти е казал? Жената чака дете. Затова Брас я е довел тук да я скрие от хората.

Гняв струеше от Слейд, болка прониза гърдите му. Триша е бременна? Коленете му омекнаха, щеше да се свлече всеки момент. Сърцето му блъскаше лудо, ядът започна да се просмуква обратно в него. Тя е бременна! Заля го вълна от емоции, най-вече убийствени, че друг мъж бе докосвал нещо, което му принадлежеше. Фактът, че някой го бе сторил, почти го изпрати отвъд ръба на лудостта.

— Джъстис им наредил да я доведат тук, за да я предпази от нейните хора. Той мисли, че когато човеците разберат, че жената носи смесен Вид, ще се опитат да я наранят. Трябва да се съглася с него. Те са непостоянни и враждебни по разни глупави причини. Има нещо, което прави аромата на кожата й различен. Вероятно бебето в нея променя химията й.