Слейд

Триша носи моето бебе. Опитваше се да позволи на новината да проникне във все още шокирания му мозък.

— Ти я имаше и я заряза. Чувал съм за глупавите ти ходове и преди, но този е един от най-лошите. Може да ме победиш в борбата, но никога не влизай в битка по интелигентност с мен. Ще ти сритам задника.

Брас се запъти отстрани на къщата, където се намираше градинският маркуч. Слейд стоеше по средата на двора, целият изтръпнал и взрян в хижата. Искаше да хукне след нея, искаше да говори с нея, дори да моли за прошка за тежките думи, но нямаше представа откъде да започне. Бе нарекъл детето си копеле!

Защо винаги съм такъв задник край нея? Дявол да го вземе! Той заби брадичка в гърдите си и болката го сграбчи. Беше най-лошият враг на самия себе си. Всеки път, щом си отвореше устата, отблъскваше жената, която обичаше, като изричаше нещо, което я нараняваше.

Обърна се и се запъти, препъвайки се, към джипа, с ясното съзнание, че е необходимо да се охлади и да помисли. Трябваше да измисли начин, как да постъпи правилно. Скочи на шофьорската седалка, но ръката му се поколеба. Не искаше да я напусне. Не би могъл. Отпусна надолу длан, но след това отново посегна към ключа. Сграбчиха го гняв и болка. Никога не постъпваше правилно, когато се отнасяше до Триша. Може би не я заслужаваше, но толкова силно я искаше, че чувстваше горчивина от перспективата да я загуби завинаги.

Запали двигателя и подкара бавно. Но щеше да се върне. Щеше да си вземе душ, да смени дрехите си и да се успокои. Тогава щеше да започне да мисли ясно и да намери начин да оправи кашата, която забъркаха неговият темперамент и ревността му.

Бебе. Триша носи моето бебе. В гърдите му се разля топло чувство.

— Той си тръгна. — Муун я огледа. — Добре ли си?

— Загубих го завинаги.

Мъжът кимна с глава.

— Видях и чух.

— Как е Брас?

— Харли е навън, полива го с вода, ще се оправи. В боя най-много пострада гордостта му, но Слейд наистина е най-добрият ни боец. Успокоих Брас, че няма нищо срамно в това най-добрият да ти срита задника. Позор е само когато загубиш от някой слабак.

— Толкова съжалявам за случилото се. — Триша избърса сълзите си.

Муун се изправи и бавно се приближи до младата жена.

— Ти нямаш вина. Слейд си заслужаваше тежките думи. Правил е секс с теб, а после е изчезнал. Срамът е негов, не твой. Ти си подарък, Триша. Всеки мъж би бил щастлив, ако се интересуваш от него и му позволиш да те докосва по начина, по който той го е направил, и после те е отхвърлил. Значи е глупав, щом е постъпил така. Лягай и почивай. Храната пристигна преди няколко минути, ще ти донесем вечерята тук. Мисли само за бебето и не се тревожи за Слейд или други неща. Ние ще се погрижим за теб. Сигурен съм, че след като се охлади, той ще се върне и ще разговаряте спокойно. Накарахме го да осъзнае, че трябва да те остави на мира, докато не започне да разсъждава трезво. В началото не искаше, но после мозъкът му започна да функционира отново. Обяснявам си отвратителното му държание с неговата безумна ревност, когато реши, че си позволила на някой друг да те докосва. Не би бил такъв грубиян, ако не го е грижа за теб, а той много се безпокои, защото е голям задник.

Триша не възрази, когато Муун подпъхна под нея завивката, след като тя си легна, и я целуна по челото. Усмихна му се.

— Благодаря ти. Между другото, впечатлена съм.

— От какво?

— Мисля, че никога не съм те чувала да изговаряш толкова думи наведнъж.

Мъжът се засмя, преди да се върне долу. Младата жена опита да се отпусне. Не беше лесно. Все още бе разстроена от случилото се.

Е, Слейд вече знае за нашето бебе. Изпълни това, което Джъстис я бе помолил, но се оказа пълна катастрофа. Бореше се с напиращите сълзи. Никога не бе предполагала, дори и след милион години, че ще изкрещи новината за бащинството на мъжа, чието бебе носи, и като капак, ще зове многократно името му. Просто… пълни глупости!

Дали Муун беше прав? Слейд бе изключителен задник. Ако не се интересуваше от нея, не би реагирал така бурно на новината за бременността й. Стана й много болно, когато той мигновено реши, че е спала с Джъстис. Може би си мислеше, че постоянно спи с различни мъже. Щом разсъждаваше така, значи изобщо не я познаваше.

Повтарянето на думата „моя“ бе заседнало дълбоко в мозъка й. Бе й казал, че е негова, когато нападна Бил в лагера, където почти я изнасилиха. По време на караницата, когато бяха отвън, пак й изкрещя, че тя знае, че е негова. Но след като смяташе, че е така, защо я бе изоставил? Тогава бе споменал нещо за нейната защита и това я обърка още повече, когато се опита да придаде смисъл на думите му. Искал да й даде време? Бе казал, че само времето може да им даде шанс или нещо подобно. Време за какво? За себе си, аз се чувствам използвана и е глупаво да се мисли, че нещо значимо се е случило между нас!