Слейд

— Харесва ли ти да стоиш тук и да подслушваш как се опитваме да я ободрим? — Слейд не отвърна нищо. — Ти наистина много я разстрои с отвратителните си обвинения. Отношението й към нас е като към братя и мога да ти се закълна, че между нея и Джъстис няма нищо. Бях й охрана в продължение на седмици. Тя просто си говореше с нас, когато не беше на работа. Виждах, че е тъжна, но така и не разбрах защо. — Направи пауза. — Не е трябвало да я изоставяш. Защо си го направил? Тя е невероятна.

Мълчанието на Слейд продължи няколко минути.

— Боях се, че ако сме заедно, това ще я застраши. Тогава, за момента, имаше смисъл, но сега ми става ясно, че е било за нищо. Поставих страха си за нейната безопасност над желанието ми да съм с нея. Оказа се, че самият аз съм я изправил пред много по-голяма заплаха сега, когато носи детето ми. Тя е мишена за враждебно настроените групи и несъзнателно съм я подложил на риск, като не бях до нея, когато се е нуждаела от мен. — Гласът на Слейд омекна. — Освен това исках да й дам време да изясни чувствата си към мен, но в действителност и аз изпитвах нужда от нея. Знае ли, че съм тук?

— Не. Казахме й, че сме подушили буря. Трудно е да искаш нещо много силно, след като сме научени, че това, което има стойност за нас, винаги ни бива отнемано. — Слейд мълчаливо се съгласи. — Тя си мисли, че си я използвал само за секс и не те е грижа за нея. Лекарката носи детето ти и е наранена. Даваш ли си сметка, че това е чудо?

Слейд обърна глава и погледна другия мъж в очите.

— Разбира се, че знам, дявол да го вземе.

— Но ти я остави сама! — Муун поклати глава с отвращение. — Ако имах достатъчно късмет да си намеря жена, подобна на нея, която да се интересува от мен, въпреки собствения ми страх, нямаше да позволя нищо да застане на пътя ми, за да бъда с нея. Знам всичко за загубата от нашето общо минало и колко е ужасяващо да изпитваш чувства, защото те ни оголват и ни правят лесно раними. — Пое си дъх. — Аз бих рискувал всичко за жената, която обичам.

— Тя бе нападната заради връзката й с нас. Вярвах, че като бъде с мен, опасността ще нарасне. Това не е просто страх от растящата ми привързаност към нея.

— Била е наясно с риска, когато е поела този пост. Док е умна, Слейд. Хоумленд бе нападнат преди тя да пристигне, може да се случи отново. И Триша гледа новини, вижда как протестиращите бълват омраза и отправят заплахите си към Новите видове, но въпреки това дойде да работи за нас. Позволила ти е да я докосваш, макар да знае през какво преминаха Фюри и Ели, и все още го прави. Тя присъства, когато Фюри пое куршумите, предназначени за неговата половинка. Вероятно си считал, че постъпваш благородно, но си сгрешил. Жената е вече в опасност и степента няма значение. Важното е като силен мъж да застанеш до нея, за да я защитаваш, ако някой се опита да я нарани. А ти се провали в това.

Болка прониза Слейд от истината в думите на приятеля му.

— Тя няма да ми прости.

Муун погледна към хижата.

— Трябва да я накараш да разбере, че те е грижа за нея и че си осъзнал колко много означава тя за теб.

Слейд отправи взор към постройката.

— Някакви идеи за това как да го направя?

— Всъщност, да. Ще вляза вътре да поговоря с момчетата. Сигурен съм, че ще направят така, както им кажа. Те също се грижат за Триша и искат да бъде щастлива. Вярвам, че си в състояние да я накараш да разбере, ако я обичаш толкова, колкото подозирам. Малко трудно ще се справя с Брас, защото той й е много близък приятел. Спри да ръмжиш! Между тях няма нищо.

— Какво предлагаш?

— Отивам да говоря с момчетата. След като Триша си легне, ние излизаме да лагеруваме навън. Докато е сама, ти ще се промъкнеш при нея, за да си я върнеш обратно.

Триша се обърна в леглото и усети до себе си топло тяло. Ръцете й докоснаха гореща, гола кожа. Ахна, отвори очи, но вътре бе твърде тъмно, за да види нещо. В някакъв момент от разговора бе заспала и мъжете бяха слезли долу. Отдръпна се назад.

— Предполагам, че на пода ти е било твърде неудобно, а? Ще е по-добре да си облечен от кръста надолу — предупреди тя човека, който бе легнал до нея. Съжали, че не притежава силно развито обоняние или остър поглед, за да определи с кой от тримата разговаря.

— Ммм — промърмори тихо нечий глас. Тялото се премести по-близо и една ръка се плъзна през кръста й.

— Хей — протестира Триша и го блъсна в гърдите. — Изтъркаляй се в другата половина на леглото. Нямам нищо против споделянето, но тялото ми не е възглавница, около която можеш да се увиеш.

Мъжът не остави разстояние между тях.

— Опитвам се да поспя малко, сладурче. А ти го правиш невъзможно, като се притискаш в мен.

Триша ахна отново и се надигна, докато търсеше копчето на нощната лампа. Ръката се премести от талията й и тя се изви. Пръстите й напипаха основата на лампата и в бързината почти я събориха. Напосоки посегна към ключа и натисна. За няколко секунди светлината я заслепи.