Слейд

— Спри да ме наричаш така. Името ми е Триша. Използвай го.

Пръстите му докоснаха бузата й.

— И аз ти казах, че ще те наричам Триша само, когато съм вътре в теб. — Той снижи лице. — Искам да съм вътре в теб. Искам да те вкуся и да те почувствам. Има толкова много неща, които нямах възможност да направя. Искам да стенеш моето име и да чуя виковете ти от удоволствие. Трябва да ти покажа колко много значиш за мен и колко много ми липсваше. Моля те, позволи ми.

— Умолявам те, Слейд. — Тя твърдо срещна погледа му. — Не ми причинявай това. Ти ме нарани, когато обеща, че ще се върнеш за мен и не го направи. Трябваше да убия двама души и вярвах, че ще дойдеш да ми помогнеш, но не го стори. Наложи се други двама мъже да ме спасят, но все още таях надежда, че ще се появиш. Имах нужда от теб. Бях болна от притеснение, докато не ми съобщиха, че са те намерили жив. Чаках те да дойдеш при мен, когато казаха, че си се върнал в Хоумленд, но ти изчезна.

— Тръгнах да се връщам, когато стреля по онези задници. Чух изстрелите, но разбрах, че Флейм и Смайли, ще стигнат преди мен. Исках да те спася, но ти вече нямаше нужда от помощта ми. — Той замълча. — Освен това, не желаех да ме виждаш така, както изглеждах по онова време — бях убил много хора. Страхувах се, че като видиш кръвта по мен, ще преосмислиш желанието си да бъдеш с някой, способен на толкова много насилие и не би повярвала, че никога не съм те докосвал, за да ти причиня болка. Аз не съм изцяло човек… — Замълча отново, болезнена гримаса изкриви лицето му. — Беше за твое добро да не ме виждаш в онзи ми вид. Повярвай ми! Аз искам да бъда мъжът, когото желаеш, а не, от когото се страхуваш.

Нейната непоколебимост отслабна още повече. Той е несигурен в това какво представлява и как го възприемам аз. В края на краищата не е толкова корав задник. Пое си дълбоко дъх.

— Слейд, аз знам какъв си. Ясно ми е, че не си напълно човек и съм те приела такъв. Разкъсвах се отвътре, докато убивах онези мъже. Но след като го сторих, исках да си до мен и имах нужда от теб. Ти просто си тръгна, като че ли не означавах нищо. Не мога да си обясня защо би постъпил така, ако наистина те е грижа за мен.

— Твоята безопасност. Това е най-важното за мен. Бях сигурен, че ще те изплаша заради състоянието, в което бях по онова време. Реших да се върна в гората и да намеря останалите негодници, за да се уверя, че не представляват повече заплаха за теб. Тогава вярвах, че това е правилният избор. Направих грешка.

— Даде ми думата си, но ме излъга.

— Толкова съжалявам. Решението ми изглеждаше правилно по онова време. Освен това, бях излязъл напълно от контрол, за да съм в състояние да скрия, че ми принадлежиш. Всеки щеше да усети, че сме били свързани.

— Значи не искаш никой да знае за това, което се случи между нас? — Пронизаха я гняв и болка. — Е, познай какво? Някои хора вече знаят. Обзалагам се, че сега се чувстваш унизен. Знам, че не е ПК за Новите видове да спят с човеци, нали така?

— Какво е ПК?

— Политически коректно. Някои от вас, момчетата, са се заклели никога да не докосват хора. Това е… О, по дяволите, махни се от мен! Мразя, че съм нарушила това ваше обещание, но хората ти ме подушиха и разбраха, че сме правили секс. В началото мислеха, че съм била изнасилена. Не им казах нищо друго, освен че не съм била насилвана. Скрих името ти дори и след като забременях, но Джъстис си спомни как миришех в нощта, когато ме върнаха в Хоумленд. В първия момент реши, че бащата е Брас, но когато му обясних, че с него никога не сме имали полови отношения, разбра, че си ти. Единственият по-силен аромат, който бе останал по мен, бе твоят.

— Не ми приписвай думи, които не съм казал и дори не съм си помислил. Аз не се срамувам от теб, док. И не ми пука за ПК. Опитвах се да защитя твоята човешка природа. Знам, че за човешката жена сексуалният живот е нещо много лично. Да бъдеш с мен ще те постави в по-голяма опасност. Фюри и Ели са живото доказателство. Освен това исках да те предпазя от неприятностите, през които те преминаха, когато се събраха. Всеки ги притискаше заради сексуалния им живот, за Фюри бе ад всеки път, щом я докоснеше и някой го обвиняваше, че я е наранил. Ето защо не желаех мъжете да отгатнат какво се е случило между нас и не бях сигурен как ще реагират хората, участвали в спасителната операция, когато станат свидетели на нашите отношения.

— Веднъж ти се доверих, вече не бих могла. Аз…

Слейд сведе устни и докосна нейните. Заговори срещу тях.