Слейд

Обърна се и зяпна голите гърди на Слейд. Загорялата му мускулеста плът бе открита до кръста, където завивката се бе набрала и покриваше останалата част от него. Не беше сигурна дали той носи панталони и не искаше да знае. Фактът, че бе в леглото й, я шокира.

— Какво правиш? — Не можеше да повярва, че се е проснал в кревата й. — Как попадна тук?

— Разхождах се пред входната врата и ми помогнаха да вляза, след като заспа. — Слейд се отпусна на една страна. Сви ръка в лакът и подпря глава на дланта си, после й се усмихна. — Изключи светлината. Посред нощ е и аз искам да те прегърна.

Триша се вторачи в него.

— Ти ме остави на сухо, а сега искаш да ме прегърнеш! Как смееш да се пъхаш в леглото ми? За теб това нормално ли е?

— Да.

— Да не си се побъркал? Аз не съм. Махай се!

— Ела тук, сладурче.

Триша опита да изпълзи от леглото, но Слейд нежно я хвана и я постави по гръб върху матрака. Прикова я под голямото си топло тяло, като внимаваше да не я нарани. Две неща незабавно й станаха ясни. Първо, Слейд бе абсолютно гол. И второ, бе възбуден, тъй като почувства дебелата гореща подутина на ерекцията му срещу вътрешната страна на бедрото си. Те бяха кожа до кожа, там, където нощницата й се бе вдигнала. Пое си дъх, прекалено смаяна, че се е осмелил да предприеме подобен трик.

— Липсваше ми — рече й с дрезгав глас, докато красивият му поглед я изучаваше.

Искам да го мразя за това, че звучи секси и изглежда толкова привлекателен. Помни — той ме изостави. И това съвсем не беше секси и горещо. Беше подло и студено.

— Ти знаеше къде да ме намериш. — Триша опря длани на гърдите му, бутна с всички сили, но той не помръдна. Погледна го и стисна зъби. — Ще викам за помощ, ако не се махнеш от мен!

— Надявам се да имаш наистина силен глас, защото отпратих приятелите ти. Исках да бъдем сами. Този път не желая да затискам с длан устата ти.

В паметта й за миг се мярна споменът за последния път, когато го бе направил, за да пази тя тишина, докато я чукаше. Тялото й незабавно реагира, утробата й запулсира, за което го ненавиждаше. Искаше й се да го мрази. Взря се в очите му.

— Изостави ме, а сега ме желаеш обратно? Това ли искаш да ми кажеш? За колко време този път? Ще се събудя някоя сутрин и какво? Няма да те видя в продължение на седмици? Или може би месеци? Не! Махни се от мен, Слейд!

Той премести леко встрани тялото си, за да не й тежи на корема, и обхвана лицето й.

— Страхувах се. Бях адски уплашен от теб и това е истината.

— Уплашен? — Пое си дълбоко дъх, опитвайки да се успокои и устоя на желанието да го удари, но беше изкушена. — Значи си се страхувал? От какво? Ти си с трийсет сантиметра по-висок от мен и с трийсет килограма по-тежък или нещо подобно. От какво тогава би се страхувал?

— Да бъдеш с мен те поставя в много по-голяма опасност. Това беше основната причина да стоя далеч от теб. Ти почти не умря в гората, можеше да загинеш в катастрофата и аз не искам да бъда причината още задници да те преследват. — Тя се вторачи в него, опитвайки се да проумее думите му. Но те бяха без значение, тъй като я бе наранил. Нямаше да му позволи да го направи отново. — Беше повече от това. Имах много време да мисля. Никога не се осмелих да си позволя да се привържа към нещо или към някого. Видях твърде много да умират и много болка. Никога не съм притежавал нищо и никога не съм могъл да разчитам на някой, който да е до мен в следващия момент или на другия ден. Онези задници, които ме държаха затворен, ако разберяха, че се интересувам от някой друг в изпитателната лаборатория, веднага го използваха срещу мен. По дяволите, използваха го срещу всички нас, за да ни контролират. Знам, че не можеш да разбереш какво прави с човека такъв живот, но мога да ти кажа, че ме повреди лошо. Прецакан съм. Страхувах се от това, което исках от теб, и същевременно не можех да ти върна тези силни емоции. Исках да ти дам време, но се оказа, че аз съм този, който се нуждае от него. Мислех, че ако си тръгна, ще спра да мисля за теб и ти ще си в по-голяма безопасност без мен. Казах си, че за теб ще бъде по-добре, ако не съм част от живота ти. Но не се получи точно така.

Честността му я изненада и част от гнева й поутихна. Не знаеше как да реагира, но сърцето й се разтопи от искрения му поглед и очевидната болка, звучаща в гласа му. Трябваше да признае, че наистина бе страдал в миналото. Призна си с готовност, че има недостатъци и това смекчи решението й да му остане сърдита.

— Обеща ми, че ще дойдеш за мен, но не го направи. Ти ме нарани, Слейд. Дори не поговори с мен. Как очакваш гневът и болката ми да изчезнат?

— Смятах да дойда при теб веднага след като се върнах в Хоумленд, но се наложи първо да отида на една среща. Джъстис настояваше. Чух да обяснява как и защо си станала мишена на хората. Замислих се как ще се чувствам, ако те убият само защото сме заедно. Откачих, док.