Слейд

— Ще използваш името ми, докато си в леглото ми, освен ако не искаш да спиш на пода.

— Стига панаири. — Веселие и щастие се смесиха в душата на Слейд. Беше го приела обратно, прости му, макар да бе сигурен, че не заслужава. Съвсем бе объркал нещата. Край с добрите намерения, съжаляваше за избора си. — Гася светлината и ще спим.

Искаше да му каже нещо, но когато отвори устата, от нея излезе само прозявка. Слейд загаси лампата и посегна към жена си. Притегли пищното й тяло към своето, уви ръка около кръста й и се прилепи към гърба й. Той не можеше да се добере достатъчно близо до нея, не искаше да има дори милиметър пространство между телата им и тя охотно му позволи да се намести.

— Наистина ми липсваше — призна тихо до рамото й, където бе облегнал брадичката си и вдишваше аромата й. — Мислех си за теб, постоянно.

— И ти ми липсваше, не можех да те изхвърля от главата си. Намразих те, след като ме изостави.

Той трепна вътрешно от болезнените нотки в гласа й.

— Съжалявам, сладурче. Няма да се повтори. Кълна се, ти си моят живот. Взех глупаво решение, но това няма да се случи отново. Поумнях.

За един дълъг момент тя продължи да лежи мълчаливо в обятията му.

— Какво мислиш за бебето? — Несигурността в гласа й го бодна.

Той й бе причинил това, бе поставил под въпрос връзката им.

— Много съм щастлив.

— И аз, но ме е страх.

— Аз ще те защитавам. — В него припламна гняв при мисълта, че тя може да попадне в опасност. — Никой няма да те нарани. Който се опита, ще умре.

Малката й длан стисна ръката му, която я бе прегърнала през кръста, пръстите й се впиха в кожата му.

— Не ме е страх от това. Какво ще стане, ако нещо се обърка с бебето? Откакто го видях на ултразвука, знам, че го искам, Слейд. Има толкова много неща, които биха могли да се случат. Аз съм лекар. Известно ми е, че…

— Всичко ще бъде наред — прекъсна я той. — Това е нашето бебе, едно чудо, а животът беше твърде жесток към мен. Не искам да губя нито теб, нито детето ни. Съдбата трябва да ни даде шанс.

Нейното мълчание го притесняваше, но после тя въздъхна.

— Щастливи мисли?

Той разтри врата си.

— Да. Щастливи мисли, Триша. Ние сме заедно и това е най-важното.

Слейд усети кога тя потъна в сън. Дишането й се промени, а пръстите й охлабиха натиска върху кожата му. Придърпа я непоколебимо към тялото си, като внимаваше да не я смаже, но искаше да се увие около нея, колкото е възможно по-здраво. Жената в ръцете му означаваше за него живот… и смърт. Щеше да направи всичко възможно да бъде с нея и щеше да убие всеки, който се опиташе да застане между тях.

Глава 17

— Не — изръмжа Слейд. Очите му блестяха от гняв. — Аз ще остана да я пазя. Ти отивай да работиш на строителната площадка.

Брас му отвърна с негодувание:

— Няма да мога да се справя с всички тези хора.

Триша поклати глава към двамата мъже, които бяха готови отново да се сбият, и въздъхна.

— Момчета? Може ли повече да не си разменяте удари вътре в хола? Вече загубихме масичката за кафе. Сега се безпокоя за дивана, много е удобен.

— Откажи се — засмя се Харли. — Те така или иначе, ще продължат.

Отегчен, Муун скръсти ръце пред гърдите си. Кимна на младата жена.

— Искате ли пуканки? — Харли тръгна към кухнята. — Обичам да ям пуканки, докато гледам хубав бой.

— Аз ще си взема малко — изсумтя Муун.

— Стига! — Триша въздъхна. — Няма да има повече борба в хола! Но ако вие двамата сте решили да се биете докрай, направете го навън, в двора. Слейд? Чуваш ли ме? Брас? Хайде, момчета! Никакви удари повече вътре в хижата.

Погледът на Слейд се фокусира върху неговата половинка.

— Няма да те оставя. Кажи му да се заеме с проектите на Джъстис. Той може да се справи с хората и да ги накара да работят добре, също като мен. Те реагират положително на ръмжене и зъбене. Това ги мотивира да работят, за да се отърват по-бързо от нас.

Брас изруга.

— Аз нямам представа по какви проекти се работи. Когато ти казах, че можеш да останеш, имах предвид през деня да си вършиш работата, а през нощта да оставаш при Триша.

— Тя е моя! — изръмжа Слейд. — Искаш да ми кажеш кога мога да прекарвам времето си с нея ли? Дори не се опитвай! Нямаш думата, щом става въпрос за моята жена!

— Само ти споменах, че мога да се грижа за нея, докато си на работа. А ти имаш такава, спомняш ли си? Няма нужда да седим тук четиримата и да я пазим. В дивата зона тя е в безопасност. Валиант обеща да говори с другите и те също ще я защитават. Той ме увери, че няма да допуснат хора близо до нея.

Слейд не изглеждаше убеден.

— Налага ли се пак да ти показвам кой може да я защитава по-добре? Искаш ли отново да избърша пода с теб?