Слейд

— Трябваше да ме информирате веднага. — Слейд вдигна телефона. — Ще изпратя там няколко офицери, за да държат нещата под око. Това би трябвало да разубеди този, който вреди, да не продължава.

— Благодаря.

Слейд кимна. Страхуваше се, че нещо лошо ще се случи. Имаше групи, на които им доставяше удоволствие да създават неприятности. След като стотици хора работеха в Резервата, за тях беше лесно да се промъкнат на територията и да нанасят вреда.

— Ще поставя повече пазачи на всички работни площадки. Не искам още някой да пострада или да бъде убит.

Пръстът му едва докосна копчето, когато вратата на офиса рязко се отвори и Тайгър се втурна вътре.

— Слейд? Имаме проблем!

Младият мъж се взря в новодошлия. Те бяха станали добри приятели, след като ги освободиха от лабораториите. Заедно с други мъже от Новите видове, двамата бяха живели в една стая на отдалечения мотел, в течение на месец, докато чакаха да бъде отворен Хоумленд.

— Какъв?

— Липсват мъже.

— Колко? — Слейд остави телефона, сграбчи радиостанцията и бързо се изправи.

— Четиринадесет, изчезнали са и два товарни автомобила. Броим хората на всеки час, точно както си наредил. Те липсват след последното преброяване. Обадих се и на двете порти — не са напускали територията. Все още са някъде тук.

— Кучи синове! — изръмжа Слейд. — Внимание! — извика по радиостанцията си и се втурна към вратата. — Имаме четиринадесет мъже и два пикапа в неизвестност. Намерете ги бързо! — Той се устреми към един от джиповете, следван по петите от Тайгър. — Къде мислиш, че може да са отишли?

— Не знам. — Тайгър скочи на пътническата седалка. — Но ще ги намерим.

— Слейд? — обади се глас от радиостанциите им.

— Той е с мен — рече Тайгър по своята. — Какво има?

— Преди двадесет минути двата автомобила са минали покрай един от охраната. Отправили са се към дивата зона. Не са били спрени, тъй като има планиран екип за електрическата система на стената. Направихме двойна проверка, но още никой не е изпращал група на мястото. Тези, които са забелязани, не би трябвало да бъдат там без придружаващи ги наши офицери. Човешката охрана не е била наясно с тази разпоредба.

— По дяволите! — оголи зъби Слейд. — Триша е там.

Тайгър изстена.

— Защо? Мястото не е безопасно. Да не си полудял? Мисля, че решихме да я настаниш на последния етаж на хотела, където достъпът е ограничен.

— Плановете се промениха.

— Има ли причина за това? Хора нямат работа в онзи район. Нашите мъже белязаха своята територия и няма да я посрещнат добре, въпреки че е жена.

Слейд се поколеба.

— Може и така да се каже.

— Какво прави тя там? На човеците е забранено да пристъпват в дивата зона. Как успя да уговориш Видовете да я пуснат на територията им? Те владеят това място и веднага ще я подушат.

— Триша носи моето дете. Тя живее в хижа шест.

— Дете? — ахна Тайгър.

Слейд кимна, натисна газта и завъртя рязко волана.

— Бременна е от мен. Джъстис я изпрати тук, за да я скрие от хората, докато е в това състояние. Много малко от нашите знаят.

— Бре, да му се не види! — Тайгър беше смаян. — Значи ще ставаш татко. Мамка му! Успял си да я забремениш! Какво е направила, за да се случи?

— Беше по естествения начин.

— По дяволите! — Тайгър изръмжа отново. — Значи можем да заплождаме? Някой трябваше да ни осведоми за това. Предполагам, ще е най-добре да отменя срещата си с архитектката. Убеден съм, че не искам да бъда татко. Животът ми и така е достатъчно труден, за да нося отговорност за собствена половинка и дете. — Той поклати глава. — Не се интересувам.

Слейд му хвърли изненадан поглед.

— Не знаех, че имаш влечение към човешките жени. Нали ги намираше за прекалено крехки.

— Да, но някои от тях мислят, че съм доста сладък. Какво да правя като съм готин пич? Реших да се пробвам. Те са твърде деликатни, но може да се окаже забавно да имам някоя, един или два пъти.

— По-добре липсващите мъже да не се намират близо до Триша. Искам нея и детето ни. Къде са тези копелета и какво ли правят?

— Не знам. — Тайгър разкопча кобура, за да има лесен достъп до пистолета си, ако се наложи. — Но ще ги открием. — Той се изправи в джипа, стиснал рамката на предното стъкло. — Ти карай, аз ще душа. Заедно ще ги намерим по-бързо.

— Първо ще отидем да проверим Триша. Имаме достатъчно хора, които да търсят тези задници. Трябва непременно да се уверя, че тя е в безопасност.

— Напълно те разбирам. Все пак ще душа, докато пътуваме. Ако хвана миризмата им, ще се обадя по радиостанцията.

— Триша! — извика Брас.

Младата жена подскочи и почти се подхлъзна на мократа вана. Завъртя кранчетата на душа и спря водата. Някой отвори със замах вратата и тя се трясна в стената. Изненадана и гола, Триша ахна, когато Брас рязко дръпна завесата. Той протегна ръка и измъкна жената от ваната.

— Насам идват хора. — Пусна я и й набута дрехите в ръцете. — Бързо се обличай! — Без да й обръща внимание, Брас я избута в края на банята, за да погледне през малкия прозорец.