Слейд

— Стига! — извика накрая Триша, изгубила търпение. Беше наясно, че не са нормални човеци, но техният доминиращ характер започваше да я дразни. Отправи предупредителен поглед към Слейд. — Спри да се биеш в гърдите и да заплашваш приятелите ми! — Следващият, който попадна под ударите й бе Брас. — А ти спри да го дразниш! — Въздъхна. Отново се обърна към Слейд, но с по-тих глас. — Ти имаш работа, която трябва да вършиш, а аз съм на сигурно място тук. Не мога да разбера, защо да не работиш през деня, а вечер да се връщаш при мен?

— Чудесно — изръмжа Слейд. — Избра своя приятел пред мен. — Ядосан се втурна към вратата.

— Слейд? Недей да разсъждаваш по този начин! — изстена Триша. — Не е така. Моля те, просто…

Когато стигна до вратата, той се обърна.

— Ще се видим довечера. — Изхвърча и трясна вратата.

Младата жена отиде до дивана, тръшна се на него и изруга тихо. Усети върху себе си погледите на три чифта очи и се взря във всеки един от тях.

— Защо ми прозвуча като заплаха?

Муун й се усмихна.

— Защото беше точно това.

— Да — съгласи се Харли. — Ще си го получиш тази вечер. — Той извади пуканките от микровълновата. — Но се съмнявам, че ще ни позволи да наблюдаваме това, което си е наумил да прави с теб. Обичам да гледам порнофилми. Обзалагам се, че шоуто ще бъде невероятно. Жалко.

— Порно? — Триша стрелна мъжа с гневен поглед. — Хич не е смешно!

— Той няма да те нарани, но… — намигна й Муун. — Обзалагам се, че ще измисли да ти направи нещо хубаво. Ще иска да те убеди, че следващия път, когато стане въпрос за избор, трябва да избереш него.

Тя се намръщи.

— Какво означава това?

Брас се засмя.

— Ние сме агресивни и конкуриращи се. Такава е нашата природа. Най-вероятно той ще направи нещо, което да успокои гордостта му.

— Неговата гордост? Че избрах теб пред него? Какво предполагате, че планира? Хайде, момчета! Аз съм лекар, за бога! Стига с тези загадки! Какво мислите, че се кани да прави с мен?

— Моето предположение? — усмихна се Муун. — Той ще те възбужда дотогава, докато започнеш да му се молиш да те обладае. Ще иска да ти покаже на кого принадлежи тялото ти и защо той е твоят мъж. Тогава гордостта му, която ти потъпка, ще бъде възвърната.

— Той е куче — засмя се Харли. — Знам какво бих направил аз на една жена, ако трябва да й покажа кой командва. Ще я обладая и…

— Харли! — изръмжа Брас, отправяйки му злобен поглед. — Млъкни!

— Какво? Тъкмо щях да кажа, че ще я яздя, докато не може да помръдне. — Намигна на Триша. — Ние кучетата сме дяволски похотливи, можем да чукаме в продължение на часове.

Брас изпъшка. Когато погледна към младата жена, лицето му изразяваше отвращение.

— Никога не искай от куче да ти каже мнението си за секса. Голяма грешка.

Тя се засмя.

— Гладна съм. Някой друг желае ли да закусва? — Повдигна вежда към Харли и пуканките: — Това е отвратително за ядене толкова рано.

— Храна е, по дяволите. Бях нощна смяна. След като изям пуканките, отивам да си лягам. Те са моята среднощна закуска.

Слейд се загледа в бюрото, беше уверен, че Триша се опитваше да го подлуди. Мразеше да се намира в затворени пространства, заобиколен от стени — временният офис не беше нищо повече от една голяма правоъгълна кутия. Цялата местност миришеше на хората и въпреки че се бе приспособил към миризмата им, не желаеше да се намира около който и да е от тях, тъй като им нямаше доверие. Обърна глава, за да огледа четиримата, които работеха на другите бюра — двама от тях говореха по телефоните, третият пиеше кафе, а последният се почесваше по главата, докато разглеждаше разтворените пред него чертежи.

— Проблем ли има, Ричард?

Човекът спря да прокарва пръсти през косата си.

— Не. Просто се опитвам да измисля как да довършим този клуб, без да удължаваме срока. През цялото време обяснявам на господин Норт, че никой не може да построи сграда с такива размери за няколко месеца. Свършихме основното, но все още имаме много довършителни работи.

— Какво е необходимо да се направи? — въздъхна Слейд. Той знаеше вече отговора — още пари за наемане на повече хора, които да работят денонощно.

— Мисля, че и така ще се справим. Само трябва да се молим за хубаво време. Една силна буря и сме свършени. Ще ни забави доста.

— Тогава какъв е проблемът?

Мъжът се поколеба.

— Имахме няколко случая, които се дължаха на лош късмет.

— Като например? — Слейд сви вежди.

— Неприятности на една от строителните площадки.

Слейд се напрегна тревожно.

— Що за неприятности? Какво е станало? Защо научавам едва сега?

— Когато се случи първия път, си помислих, че е прецедент. Екипите работят седем дни в седмицата, на дванадесетчасови смени. Предположих, че може би един или двама са допуснали грешка, защото са уморени. Но инцидентите продължиха да се случват. Подозирам, че нещата не са толкова прости. Тази сутрин едно от момчетата пострада, защото стълбата се е счупила. Той е добре, имал е късмет, че е бил по-ниско. Можеше да се убие, ако се беше качил на по-високо или е работел на третия етаж. Огледах съоръжението и се оказа, че е повредено нарочно.