Слейд

— Два пикапа, пълни с мъже, са нарушили границата на дивата зона. Слейд никога не би ги пратил насам, където си ти. Ако имаха разрешение, щяха да са с усилен ескорт от наши офицери, а Слейд щеше да ни предупреди, за да не попаднеш пред очите им. Следователно, те са тук, за да вредят. Затова си дръж задника там, където е в момента! — Той грабна страничната маса и бутна лампата на пода, стъклото се пръсна на парчета. Премести я пред отвора на камината и блокира младата жена като в капан. — Само да мръднеш от това място и ще ти нашаря задника с колан! — изръмжа към нея Брас. — Разбра ли ме? После няма да можеш да седнеш на него поне седмица.

Потресена, Триша се втренчи в мъжа. Изведнъж, той й се усмихна и й намигна:

— Знам достатъчно за човешките деца и съм наясно, че заплахите действат. — Усмивката му се стопи. — Но това, което казах, го мисля наистина. — Обърна се и се отправи към задната част на хижата.

Младата жена чу изскърцване на спирачки, звукът от двигателите замря и тя разбра, че пикапите са спрели отпред. Тогава долови мъжки гласове. Това трябва да е някаква грешка. Момчетата просто са възбудени и преиграват. Така трябва да е. Никой не знае, че съм в хижата и никой не идва да нарани мен или моето бебе. Всичко е едно голямо недоразумение…

— Хей, има ли някое от вас, гадни животни, там вътре? — извика мъжки глас отвън. — Излезте и ни оставете да ви избавим от мизерното ви съществуване.

Чу се смях и Триша се напрегна. Добре. Явно не е никакво недоразумение. Те са тук, за да вредят. Мъжете отвън не търсеха лично нея, а който и да е от Новите видове. Тя впери очи в Харли, застанал до предния прозорец, той щеше да поеме първата атака. Мъжът й отвърна със спокоен поглед. Младата жена изтръпна. С всяка секунда ужасът й нарастваше. Молеше се хората просто да си идат. Не желаеше Брас или момчетата да пострадат заради нейната безопасност.

— Хайде да вървим да смъкнем някоя и друга животинска кожа — засмя се друг идиот.

— Ще ви убием на място, ако приближите още. Ние сме тежковъоръжени — предупреди достатъчно силно Харли, за да го чуят отвън.

Отговори му дружен мъжки смях.

— Чухте ли това? Едно от животните си мисли, че ще позволим на някое куче или котка да ни прогонят оттук. Разпръснете се и стреляйте по кучия син! Да им покажем кои са господарите!

Избухна стрелба — силна и ужасна. Погледът на Триша се литна към тавана, когато осъзна, че Муун е открил огън. После, уплашена, се взря в Харли, който промуши пистолета в тесния отвор, оставен от кухненската маса, закрила прозореца, и стреля. Младата жена вдигна ръце, за да покрие ушите си. Искаше да ги запуши, за да не слуша изстрелите и виковете на мъжете.

— По дяволите! — изрева Слейд.

— Вече знаем къде са — изплю Тайгър и измъкна радиостанцията си. — Имаме нужда от помощ в дивата зона, хижа шест. В момента там има активна стрелба. Нашите хора са подложени на атака.

Слейд изръмжа на Тайгър:

— Седни!

Това беше всичко, което успя да изкрещи като предупреждение, преди да извие рязко волана и джипът да напусне пътя. Секунда по-късно се наложи още веднъж стремително да завърти кормилото, за да избегне удара в едно дърво. Тайгър изруга, опитваше да се задържи където и да е. Слейд бе изоставил пътя и караше с опасна скорост през гората. Возилото подскачаше силно, пътуването бе ужасяващо, заобикаляха препятствия и се провираха между дърветата. Няколко пъти Тайгър затаи дъх, като си мислеше, че автомобилът няма да се промъкне между дебелите стволове. При едно от преминаванията страничното огледало се удари в дървото и се пръсна, а Тайгър чу как боята на вратата се остърга.

— Недей да излизаш на открито, когато пристигнем. Ще се промъкнем зад тях и ще ги изненадаме. Те няма да ни чуят при всичкия този шум.

— Забрави! Надявам се да ги отдалеча от нея. — Слейд изръмжа думите твърде разярен. Не го интересуваше какво ще се случи, важното бе да стрелят по него, а не по Триша. — Искам ги след мен!

— Те са хора — озъби му се Тайгър. — Не се бият по този начин. Няма да можем да ги отстраним, поне не всичките. Чуй ме! Знам, че си вбесен, но ще направиш така, както ти казах. Не мислиш разумно.

Слейд кимна, осъзнаваше, че приятелят му има право, но не успяваше да разсъждава покрай страха си да не ранят или убият Триша. Бе оставил трезвото мислене още при първия пукот от стрелбата, когато напусна пътя.

— Добре.

Триша видя как Харли трепна, дръпна се рязко назад и сграбчи окървавената си ръка, когато един куршум го улучи. Но не спря да стреля с пистолета. Просто стисна раната за няколко секунди и след това я забрави. Младата жена искаше да му помогне, но знаеше, че би било самоубийство, ако се опиташе да отиде до него.