Слейд

Изведнъж порой от куршуми удари хижата и надупчи стената до вратата, Харли успя да се хвърли на пода в последния миг. Пропълзя, проклинайки, и се премести на друго място. Изправи се и възобнови стрелбата. Нов залп надупчи стената, когато мъжете отвън отвърнаха на огъня. Картината в рамка, която висеше близо до дивана, се пръсна на парчета.

Триша обърна глава, за да провери Брас, който се бе скрил зад една дебела греда и стреляше към двора. Очевидно предположението му, че някои от мъжете ще опитат да се промъкнат вътре от задната страна, бе правилно.

Тя чу шум и погледна към кухнята. Плотът, с който Брас бе закрил прозореца, се сгромоляса. Удари мивката и се плъзна по пода. Младата жена забеляза някакво движение и дулото на пистолет се подаде през счупеното стъкло.

— Кухненският прозорец — извика тя.

Брас се хвърли по корем на пода и се плъзна няколко метра напред, докато надникна в кухнята. Изви се на една страна и с пистолет в ръка се прицели. Застреля в главата натрапника, който в този момент прекрачваше през прозореца. Тялото му потръпна, преди да рухне наполовина върху мивката.

Брас се обърна и погледна към жената, после извади празния пълнител и зареди нов. Изправи се на крака и отиде отново на своя пост до подпорната греда. Погледът му се взря през прозореца, който охраняваше.

— Кажи ми, ако видиш някой друг, Триша — нареди й Брас. — Бъди нащрек. Ти си нашите очи.

Тя кимна безмълвно, но се сети, че той не я гледа.

— Ще прикривам гърба ти. — Гласът й прозвуча колебливо, но тя разбра, че я е чул, тъй като не повтори нареждането си.

Младата жена се втренчи с ужас в тялото, провиснало през прозореца. Кръв се стичаше по шкафа под мивката и образуваше локвичка на пода. Принуди се да не се взира в отвратителната гледка на това, което бе останало от главата му. Фокусира погледа си върху отвора на прозореца. Ако някой го използваше, за да влезе в кухнята, то той щеше да застреля Брас и Харли. А тяхното внимание бе съсредоточено изцяло навън.

Внезапно стрелбата спря и Триша затаи дъх. Боеше се да отмести поглед от прозореца. Животът на мъжете, които се грижеха за нея, зависеше от нейното постоянно наблюдение.

— Те се прегрупирват — изръмжа Брас. — Как си, Харли?

— Две попадения, но са само одрасквания, едно на ръката и едно в долната част на крака. Сигурен съм, че ще издържа.

— Муун?

— Все още тук и прекрасно. Шестима раних и двама застрелях. Прикрили са се зад пикапите или се промъкват през гората, за да ни обкръжат. Точно сега са се притаили, вероятно кроят план как да се справят бързо с нас. Не разполагам с добра видимост за стрелба от задната страна. Покривът на верандата ми пречи.

Брас сниши гласа си до шепот.

— Боеприпаси?

— Достатъчно — извика Муун отгоре.

Харли се поколеба.

— Малко.

— Муун? Покрий предната част. — Гласът на Брас остана тих, за да не го чуят мъжете отвън.

— Ясно.

— Харли, ще си разменим позициите, след като попълниш запасите. Удържай задната част, докато реша проблема в кухнята.

Триша видя как Харли закуцука към чантата на пода. Той извади и намуши по джобовете на панталоните си резервни пълнители. Тя с тревога се взря в кървавата следа, която оставаше след него. Искаше й се да се погрижи за раните му. Брас се поколеба на вратата на кухнята, огледа се и приклекна. Стигна до мъртвеца, хвана го за яката и го вкара изцяло в стаята. Отдели секунда и му провери пулса. После избута трупа на мястото, където преди седеше печката, за да не му пречи.

Остана приведен ниско до пода, взе счупения плот, използва го като щит, за да се прикрие, изправи се и тръшна тежкото парче обратно пред прозореца. След това се обърна и огледа помещението. Чу се силен шум, когато сграбчи шкафа с чиниите и го изтръгна от стената. Дървената мебел се състоеше от три секции, захванати заедно, но младият мъж го хвърли върху горната част на мивката, все едно изобщо не тежеше. Огледа свършената работа, преди да се завърти и да срещне погледа на Триша.

— Как си? — Брас тръгна към нея.

— Добре съм. Може ли да погледна Харли? Той губи много кръв.

— Остани на мястото си! — Проследи кървавата диря, вдигна поглед към приятеля си, който стоеше до задния прозорец, и се намръщи.

— Харли? Иди при Триша. — И извърна очи обратно към нея: — Можеш да се погрижиш за него, без да мърдаш задника си оттам. Остани си на мястото.

Брас се отправи да заеме позицията му, а Харли докуцука до лекарката. Тя бутна настрани масата и се съсредоточи върху кървящата рана. Бяха го ударили точно под коляното от външната страна на крака. Пръстите й трепереха, когато хвана плата на панталона там, където бе минал куршумът, и го разкъса, за да види нараненото място. Оловото го бе пернало напречно, но прорезът бе дълбок.

Харли имаше нож, завързан към бедрото му. Тя погледна първо към него, преди да срещне погледа на мъжа. Той я наблюдаваше мълчаливо.

— Дай ми ножа си, моля те.