Слейд

Триша се опита да пренебрегне факта, че стои мокра и гола в тясното помещение с него. Взе тениската и бързо я облече през главата. Материята залепна за влажната й кожа. Страхът я караше да мълчи и да не протестира срещу нашествието в личното й пространство. Изглежда мъжът не забелязваше, че е гола… освен нареждането му бързо да се облече.

— Какво става? — Нахлузи памучните шорти. — Защо има хора вътре в дивата зона? Сигурен ли си, че идват насам? Тук не е ли забранено за тях?

— Видях да приближават два пикапа с много мъже в тях.

Той скочи и сграбчи Триша за ръката. Докато я дърпаше към хола, тя успя да напъха тениската в шортите.

Муун и Харли бяха започнали да барикадират входната врата и изглеждаха много ядосани. Брас огледа за секунди стаята и повлече младата жена към камината. Той посегна, хвана металната решетка, която стоеше отпред и я избута настрани.

— Влизай вътре!

Тя се вторачи в черните опушени стени.

— Защо? Много е мръсно тук.

— Камината е изградена от камък и хоросан. Вкарай си задника вътре, веднага! Куршумите не могат да минат през стените й, това е най-доброто място, където ми идва на ум, да те скрия. Боя се, че вече е твърде късно да бягаме. Хората ще ни забележат и ще ни погнат с пикапите. Твоята защита и тази на бебето са приоритет за нас. Влез тук и се свий на кълбо!

Триша се наведе и се промъкна в тясното пространство. Не се почувства добре, но седна в пепелта и притисна плътно колене до гърдите си. Сведе чело и обгърна краката си. Не можеше да вдигне глава, без да се удари в комина — камината не бе достатъчно висока. С нарастващ страх наблюдаваше какво става около нея, тримата мъже се подготвяха за най-лошото.

Заедно с дивана, пред вратата бе избутан и кедров сандък. За по-голяма сигурност Муун прибави към тях и тежката маса. Харли пък изтича до кухненската маса, обърна я с плоскостта надолу. Счупи краката й със силните си ръце и с обутите си в ботуши крака. Вдигна тежката плътна дървесина и се завтече към прозореца, в близост до вратата. Постави я отпред пред стъклото, така че отгоре останаха само няколко сантиметра, откъдето проникваше слънчева светлина. Бутна отпред кушетката, за да държи плоскостта.

Брас се втурна в кухнята, изтръгна хладилника от нишата, в която бе поставен, и го избута към задната врата. Той блокира напълно целия отвор и се върна за печката.

— Газовите тръби — извика му Триша.

Брас замръзна и се взря в нея.

— Благодаря. Нямаше да се сетя. — Наведе се зад уреда за няколко секунди, изключи газта и прекъсна инсталацията, преди да издърпа печката далеч от стената. Избута я до хладилника.

— На горния етаж трябва да е по-безопасно — извика Муун. — Около него няма нищо достатъчно високо, по което да се изкачат до там. А и те не могат да скачат като котките и приматите.

— Нямам сигнал — изруга злобно Харли, стиснал в ръка клетъчния си телефон.

— В някои части на хижата се губи — информира го Брас. — Аз трябваше да обикалям доста, докато се намеря обхват. Опитай в подножието на стълбите, там като че ли е най-силен.

Нещо се счупи в кухнята. Триша видя как Брас разби плота и използва цялата си мощ, за да отчупи част от него и да покрие един от прозорците в помещението. Обърна се, огледа стаята за секунда и бързо се върна в хола.

— Вземи си спортния сак — нареди той на Муун. — Качи се на горния етаж и неутрализирай колко може повече от тях. Упълномощен си да използваш смъртоносна сила. Това е мое право и аз го използвам.

Муун кимна мрачно, обърна глава и се взря в Триша.

— Трябва ли да я взема горе с мен?

— Не. Тук е на по-безопасно място, защитена от заблудени куршуми. А ти ще попаднеш под масиран огън, когато нападнеш терористите. — Брас насочи вниманието си към жената и задържа погледа й. — Без значение какво ще се случи, не мърдай задника си оттук! Разбра ли ме? Ако някой от нас пострада и има нужда от лекар, да не си посмяла да излезеш! Мисли за бебето!

Страх обхвана Триша, когато пикапите дойдоха достатъчно близо, за да може човешкият й слух да долови шума от двигателите. Муун измъкна голям продълговат спортен сак от шкафче, близо до входната врата, и го отвори. Вътре нямаше дрехи. Вместо това, извади оттам две пушки, грабна чантата в ръка и пое нагоре по стълбите.

Харли отиде до своя багаж и младата жена видя как измъкна от него пистолети и боеприпаси. Той погледна към Брас.

— Коя позиция искаш — предната или задната?

— Ще взема задната. Хората изглежда винаги вярват, че могат да ни издебнат отзад. Предполагам, че атаката по протежение на задната страна ще бъде много по-лоша, а аз съм по-добрият стрелец.

— Да — изсумтя Харли. — Ще видим. Обзалагам се, че ще поваля повече терористи от теб.

— Сигурна съм, че те ще загубят — каза Триша, надявайки се да се случи точно така. — Моля ви не убивайте никого, освен ако не е необходимо.

Брас срещна погледа й.