Слейд

— Защо? Ти си разстроен, не е разумно! — изрече спокойно Харли. — Нарани Брас, разяри се на Валиант. Ние не знаехме, че е тук, иначе Брас щеше да отиде и да поговори с него, преди той да надуши човешката миризма. Ти си един от най-добрите ни бойци и прекрасно знаеше, че ще надвиеш Брас. Можеш да се справиш и с нас — един по един — и ние сме наясно с това. Но сега ще ти се наложи да се биеш с двама ни наведнъж, ако искаш да стигнеш до Триша. Борбата ти не е с нея.

Тъмносиният поглед на Слейд срещна този на младата жена. Той дишаше с усилие и изглеждаше вбесен, което я уплаши. Никога не бе предполагала, че ще се страхува от този мъж, особено след времето, прекарано с него в гората. Но явно бе грешала. Сега бе ужасена.

— Знаех си, че си привлечена от Джъстис повече, отколкото ми призна. Нямаше да те избягвам, ако бях наясно, че си толкова настървена да имаш мъж от Новите видове в леглото си. Мислех си, че по този начин те защитавам — изръмжа Слейд. — Да бъдеш с някой от нас те поставя в опасност. Ти преживя много и не желая да си с мен, само от чувство за благодарност за това, че съм спасил живота ти. Предполагах, че времето ще ни даде шанс. — Поклати глава. — Мога да те убия. Казах ти, че си моя. Моя! — изръмжа отново. — Можеш да останеш тук, ти и твоето копеле, но аз повече не искам да те виждам. Нямаш право да напускаш хижата, докато Джъстис те крие тук, заедно с детето на любовта ви, под носа ми.

Слейд се завъртя и бързо се отдалечи. Триша стегна коленете си, за да не се срути на верандата. Той си мислеше, че е бременна от Джъстис! Отвори уста:

— Слейд?

Изобщо не й обърна внимание, все едно не бе продумала. Скочи в джипа.

— Слейд? — Гласът й се извиси.

Мъжът обърна глава, чертите на лицето му бяха изкривени от неподправен гняв.

— Ти си мъртва за мен, док! Никога повече не произнасяй името ми! Иска ми се никога да не бях те заговарял и съжалявам, че изобщо съм те докосвал! — Двигателят изрева и мъжът обърна автомобила в обратна посока.

— Слейд! Трябва да ме чуеш! — извика тя. — Бебето не е на Джъстис!

Той натисна с всичка сила спирачките и извърна назад глава, с изкривени устни.

— Брас? Можеше да си избереш някой по-силен, док! Току-що му сритах задника и дори не се изпотих. Обзалагам се, че той те нарича по име, нали така?

Триша успя да пристъпи и се хвана за парапета на верандата, за да се задържи на крака. Сега тя беше бясна.

— Бебето не е и негово! Твое е, глупав кучи син! — изкрещя думите. — Може и да си в състояние да пребиеш Брас, но той поне е тук, с мен! Брас никога не ме изостави, когато се нуждаех най-много от него, не ме е лъгал и никога не ми се е клел, че ще се върне за мен и после да избяга, той не е най-големият страхливец, какъвто си ти! И копеле, както ти го нарече, е най-правилната дума за твоето собствено дете! Мразя те!

Младата жена видя как чертите на лицето му бързо се променят под напора на връхлитащите го емоции. Гняв, шок и накрая пребледня, преди да го завладее отново яростта. Той изключи двигателя на джипа и слезе. Изражението му остана неразгадаемо, когато се втурна към Триша. Брас успя да се изправи на крака, залитна и му препречи пътя.

— Не!

Слейд му изръмжа.

— Разкарай се!

— Не прави това! — призова тихо Брас. — Искаш ли да я разстроиш още и да загуби бебето? Тя преживя повече от достатъчно.

Погледът на Слейд рязко се устреми към Триша.

— Бебето наистина ли е мое?

Триша се бореше със сълзите.

— Искаш да кажеш „копелето“, нали? Върви по дяволите, Слейд! Да, бебето е твое, но само биологично. Във всеки друг смисъл е мое и само мое! Не се притеснявай! През последните седмици научих какво точно да очаквам от теб, просто стой далеч от мен, както досега! Първата седмица чаках да ми се обадиш или да дойдеш да ме видиш. Когато не го направи, живях с надеждата още известно време. Тогава ти прие тази работа и дори от благоприличие не ми каза, че си отиваш от мен. Просто си тръгна. Мразя те за това, наистина, и никога няма да ти го простя. Излъга ме и ме заряза. Е, и аз мога да го направя. Остави ме на мира и спри да биеш приятелите ми, защото тях ги е грижа за мен. — Пое си накъсано дъх, бореше се с желанието си да заридае. — Те не ме карат да плача. Не са ме изоставили и не са разбили сърцето ми!

Тя се обърна и побягна навътре в къщата, изкачи се по стълбите. Едва стигна до банята и повърна. Когато й олекна, изми лицето си, после зъбите и най-накрая дръзна да отвори вратата. Страхуваше се, че Слейд отново ще се изправи пред нея, но на леглото седеше Муун.

Слейд бе на двора в абсолютен шок. Бебе! Това беше невъзможно. Видовете не можеха да оплождат. Беше сигурен в това. Учените от Мерикъл се бяха опитвали усилено. Щяха да измислят начин, ако бе възможно. Триша не би го лъгала. Знаеше, че тя не би го заблудила за нещо толкова важно.

— Щастлив ли си сега? — Брас изплю тревата измежду зъбите си, почиствайки мръсотията. — Успя да я разстроиш.

Слейд погледна към него.

— Не знам.

— Ти не беше наоколо, за да разбереш. Не беше близо до нея, когато се възстановяваше. Предполагам, че си я оплодил преди това?