Слепота

Найлоновите торбички са доста по-леки, отколкото бяха на идване, не е чудно, съседката от долния етаж също беше яла от тях, два пъти, първо предната вечер, а и сега й оставиха някои хранителни продукти, когато я помолиха да вземе ключовете и да ги пази, докато дойдат истинските им собственици, така й засладиха устата, защото вече сме наясно с характера й, дори не споменаваме, че и кучето, облизало сълзите, също яде, само едно каменно сърце би било в състояние да се престори на безразлично пред онези умоляващи очи, впрочем къде е кучето, не е в къщата, а не е и излязло през вратата, може да е само на двора, жената на лекаря отиде да провери, точно така се оказа, кучето, облизало сълзите, тъкмо разкъсваше една кокошка, толкова бързо беше нападението, че дори не беше успяла да сигнализира, но ако старицата от първия етаж имаше очи и беше преброила кокошките, не се знае в гнева си как щеше да постъпи с ключовете. Между съзнанието, че е извършило престъпление, и разбирането, че човешкото същество, което пази, си тръгва, кучето се поколеба само за миг, веднага започна да копае в меката пръст и преди старицата от първия етаж да се появи на площадката на аварийната стълба, за да подуши източника на шумовете, навлизащи в дома й, скелетът на кокошката беше заровен, а престъплението беше прикрито, като угризенията останаха за някой друг път. Кучето, облизало сълзите, се промъкна по стълбата, докосна като дихание полата на старицата, която дори не се усети за преминалата покрай нея опасност, и застана до жената на лекаря, откъдето оповести за извършения подвиг. Старицата от първия етаж, като го чу да лае така свирепо, се уплаши, но знаем колко късно беше, за сигурността на килера си и извика, като протегна врат нагоре, Това куче трябва да бъде вързано, да не вземе да ми убие някоя кокошка, Бъдете спокойна, отвърна жената на лекаря, кучето не е гладно, вече е яло, а ние сега веднага си тръгваме, Сега, повтори старицата, а в гласа й се долавяше известна вялост, сякаш от тъга, сякаш искаше да я разберат по съвсем различен начин, например Ще ме оставите тук самичка, но не промълви нито дума повече, само онова Сега, което дори не можеше да е отговор, коравите сърца също имат своите мъки, тази жена от мъка не пожела да отвори вратата, за да се сбогува с неблагодарниците, които беше пропуснала през дома си. Чу ги как слизат по стълбите, говореха помежду си, казваха, Внимавай да не се спънеш, Сложи ръка върху рамото ми, Хвани се за парапета, тези думи са обичайни, но сега бяха по-чести в света на слепите, стори й се странно да чува едната от жените да казва, Тук е толкова тъмно, че нищо не виждам, слепотата на тази жена да не е бяла, само по себе си вече беше изненадващо, но че не можеше да вижда, защото е тъмно, какво ли можеше да означава. Искаше да помисли, напъна се, но празната й глава не пожела да й помогне, след малко вече си казваше, Не съм чула добре, това е. На улицата жената на лекаря се сети какво беше казала, трябваше да внимава повече как говори, можеше да се движи като зряща, Но думите ми трябва да са като на слепец, помисли.