Слепота

Друг живот или все същият. Кривогледото момченце, когато се събуди, пожела да отиде до тоалетната, имаше разстройство, нещо не му се беше отразило добре заради слабостта, но веднага стана ясно, че не можеше да се влезе, очевидно старицата от долния етаж се беше възползвала от всички тоалетни в сградата, докато стане невъзможно да се използват повече, само по някаква изключителна случайност нито един от седмината предната вечер, преди да си легнат, не беше изпитал необходимост да облекчи нуждите на червата си, иначе вече щяха да знаят. Сега на всички им се ходеше по нужда, особено на бедното момче, което вече не можеше да се удържа, колкото и да ни е трудно да си го признаем, тази мръсна житейска действителност също трябва да бъде взета под внимание във всеки разказ, когато червата ни са спокойни, всички имаме идеи, да обсъждаме примерно дали има пряка връзка между очите и чувствата, или дали чувството за отговорност е естествено последствие от доброто зрение, а когато дойде бедата, когато тялото отказва да ни служи заради болката и мъката, тогава се вижда какви животни сме. Дворът, възкликна жената на лекаря, и имаше право, ако не беше толкова рано, там вече щяхме да се натъкнем на съседката от долния етаж, време е да престанем да я наричаме старица, както пренебрежително бяхме правили, вече щеше да е там, казвахме, свита, наобиколена от кокошки, защо ли, защото оня, който задава въпроса, със сигурност не знае какво са кокошки. Хванало се за корема, подпомогнато от жената на лекаря, кривогледото момченце слезе по стълбите в напрежение, доста време вече беше успяло да устиска до момента, бедното, нека не искаме повече от него, на последните стъпала сфинктерът му вече не можеше да удържа на вътрешното налягане и представете си последствията. Междувременно останалите петима слизаха както можеха по аварийната стълба, много подходящо име, ако някакъв свян беше останал у тях от времето, когато живееха под карантина, беше време да го изгубят. Пръснати из двора, стенейки от напъните, страдайки от останките на излишен срам, направиха каквото трябваше, същото стори и жената на лекаря, но тя плачеше, като ги гледаше, плачеше заради тях, които вече май и това не можеха, нейния собствен мъж, първия ослепял и жена му, момичето с тъмните очила, възрастния с черната превръзка, това хлапе, виждаше ги как клечат в тревата, сред мръсните зелки, с любопитните кокошки наоколо, кучето, облизало сълзите, също беше слязло, беше още един от тях. Почистиха се, както можаха, малко и зле, с откъсната трева, с парчета от тухла, докъдето им стигаше ръката, понякога дори ставаше по-лошо от направеното. Отново се изкачиха по аварийната стълба, в мълчание, съседката от първия етаж не се появи да ги пита кои са, откъде идват и къде отиват, сигурно още спеше след хубавата вечеря, а когато влязоха вътре, първо не знаеха какво да си кажат, после момичето с тъмните очила каза, че не могат да останат в това положение, вярно, че нямаше вода, за да се измият, жалко, че не валеше пороен дъжд като предния ден, тогава отново щяха да излязат на двора, но този път голи и без свян, щяха да посрещнат върху главата и раменете си щедрата вода от небето, да я почувстват как се стича по гърбовете и по гърдите им, по краката, можеха да я съберат в шепи, които най-накрая щяха да бъдат чисти, и от тази чаша да дадат да пие на някой жаден, няма значение на кого, случайно устните щяха да се докоснат леко до кожата, преди да срещнат водата, и понеже жаждата щеше да е силна, щяха да съберат жадно от свивката и последните капки, събуждайки по този начин, кой знае, може би и друг вид жажда. Както и друг път вече сме наблюдавали, момичето с тъмните очила го погубва въображението, за какво само се сети то в ситуация като тази, трагична, гротескна, отчайваща. Въпреки всичко не му липсваше известен практичен дух, доказателството е, че отиде до скрина в стаята си, после до този в стаята на родителите си и донесе оттам няколко чаршафа и кърпи, Да се почистим с това, каза, по-добре е от нищо, и няма съмнение, че беше отлична идея, когато седнаха да се хранят, се чувстваха нови хора.