Слепота

Слязоха на първия етаж, жената на лекаря потропа с кокалчетата на пръстите си на най-близката врата, последва очаквателна тишина, после един пресипнал глас попита недоверчиво, Кой е там, момичето с тъмните очила каза, Аз съм, съседката от втория етаж, търся родителите си, знаете ли къде са, какво им се е случило, попита. Чуха се провлечени стъпки, вратата се отвори и се появи една много слаба старица, само кожа и кости, мръсна, с огромна разчорлена бяла коса. Една отвратителна смесица от задушаваща смрад и неопределена гнилост накара двете жени да отстъпят назад. Старицата се пулеше срещу тях, очите й бяха почти бели, Не знам нищо за твоите родители, дойдоха да ги вземат на другия ден, след като те взеха теб, тогава още виждах, Има ли още някого в сградата, Понякога чувам как някой се качва и слиза по стълбите, но са външни хора, от тези, дето само преспиват, А моите родители, Вече ти казах, не знам нищо за тях, Ами вашият съпруг, ами синът ви, снаха ви, Също ги отведоха, А вас защо не отведоха, Защото се бях скрила, Къде, Представи си, у вас, Как успяхте да влезете, Отзад, по аварийната стълба, счупих едно стъкло и отворих вратата отвътре, ключът беше в ключалката, А как успяхте да оцелеете оттогава, вкъщи, попита жената на лекаря, Кой още е там, стресна се старицата и извърна глава. Моя приятелка, в една група сме, каза момичето с тъмните очила, Не става въпрос само за това, че сте сама, ами и за храната, как се снабдявахте с храна през цялото това време, настоя жената на лекаря, Не съм глупава, оправям се, Ако не искате, не казвайте, питах от любопитство, Ще кажа, ще кажа, първо обиколих всички домове в сградата, за да събера наличната храна, онази, която щеше да се развали, я изядох веднага, останалата я прибрах, Има ли още, попита момичето с тъмните очила, Не, тя вече свърши, отвърна старицата, а в слепите й очи внезапно се появи недоверие, този израз винаги се използва при подобни ситуации, но в действителност не е много точен, защото очите, самите очи, нямат никакво изражение, дори когато са били извадени, те са две неподвижни стъклени топчета, а клепачите, миглите и веждите трябва да се заемат с цялата зрителна изразителност и красноречие, ала славата принадлежи на очите, Тогава от какво живеете сега, попита жената на лекаря, Смъртта обикаля по улиците, но в дворовете животът не е свършил, каза загадъчно старицата, Какво искате да кажете, В дворовете има зеле, има зайци, има кокошки, има и цветя, но те не стават за ядене, И какво правите, Понякога вземам зеле, понякога убивам заек или кокошка, Сурови, Отначало палех огън, после привикнах към суровото месо, а кочаните на зелето са сладки, бъдете спокойни, няма да умре от глад дъщерята на моята майка. Отдръпна се две крачки назад, почти потъна в мрака на дома, само белите й очи светеха, и каза оттам, Ако искаш да влезеш у вас, ще те пусна, Момичето с тъмните очила се канеше да каже, че не, много благодари, но няма нужда, за какво, моите родители ги няма там, но внезапно изпита желание да види стаята си, да видя стаята си, ама че съм глупава, нали съм сляпа, поне да прекарам ръце по стените, по юргана на леглото, по възглавницата, където си почиваше лудата ми глава, по мебелите, може би на скрина още стои вазата с цветя, която помнеше, ако старицата не я е хвърлила на пода, от гняв, че не може да изяде цветята. Каза, Тогава с ваше позволение, ще се възползвам от предложението, много мило от ваша страна, Влез, влез, но както вече знаеш, няма да намериш храна там, а тази, с която разполагам, е малко и за мен, освен това на теб няма да ти послужи, надали харесваш сурово месо, Не се притеснявайте, ние си имаме храна, О, имате храна ли, в такъв случай, за да ми се отплатите за добрината, можете да ми оставите нещо, Ще ви оставим, спокойно, каза жената на лекаря. Вече бяха минали по коридора, смрадта стана непоносима. В кухнята, слабо осветена от външната светлина, по пода имаше заешка козина, пера от кокошка, кости, а в една мръсна чиния със засъхнала кръв неразпознаваеми парчета месо, сякаш бяха сдъвкани многократно, Ами зайците и кокошките с какво се хранят, попита жената на лекаря, Зеле, трева, остатъци, каза старицата, Остатъци ли, от какво, От всичко, дори от месо. Не ни казвайте, че кокошките и зайците ядат месо, Зайците още не, но кокошките си умират от кеф, животните са като хората, свикват с всичко. Старицата се движеше уверено, без да се спъва, отдръпна един стол от пътя си, сякаш го виждаше, после посочи вратата, която водеше към аварийната стълба, Оттук, внимавайте да не се подхлъзнете, парапетът не е много стабилен, Ами вратата, попита момичето с тъмните очила, Вратата само трябва да я бутнете, ключът е у мен, ето го, Той е мой, се канеше да каже момичето, но в същия миг си помисли, че ключът за нищо няма да й послужи, ако родителите й, или поне единият от тях са взели останалите със себе си, от предната врата, не можеше да моли тая съседка да я пуска да минава всеки път, като пожелае да влезе и излезе. Почувства леко свиване на сърцето, дали защото щеше да влезе в дома си, дали защото родителите й не бяха там, дали незнайно защо.