Слепота

Облякоха се и се обуха, но все още не бяха открили начин да се измият. Въпреки това вече доста се различаваха от останалите слепи, независимо от относителната оскъдица в предлагането, тъй като, както се казва, плодовете са много пробрани, цветовете на дрехите им си подхождат едни с други, това е предимството да има с нас някой, който да ни съветва, Ти облечи това, че повече си върви с панталона ти, райетата не се връзват с капките, такива подробности, на мъжете вероятно би им било все едно дали е барабан или дайре, но ту момичето с тъмните очила, ту жената на първия ослепял питаха какви цветове и шарки носят, по този начин, с помощта на въображението, щяха да могат да си се представят. Що се отнася до обувките, всички се съгласиха, че удобството трябва да е водещо пред красотата, никакви каишки и високи токчета, никаква фина или лакирана кожа, при настоящото състояние на улиците би било пълна глупост, най-добри биха били гумените ботуши, напълно непромокаеми, високи до средата на крака, лесни за обуване и събуване, няма нищо по-добро за ходене в калта. За съжаление не се намериха ботуши от този модел за всички, за кривогледото момченце например нямаше подходящ номер, краката му плуваха вътре, затова трябваше да се задоволи с едни спортни обувки с неопределено предназначение. Какво съвпадение, би казала неговата майка, където и да се намира, на някого, който би й разказал случилото се, точно това би си избрал моят син, ако можеше да вижда. Възрастният с черната превръзка, чиито крака бяха по-скоро големи, отколкото малки, реши проблема, като си сложи едни баскетболни обувки, от специалните, за играчи от по два метра и с огромни размери. Вярно е, че сега изглежда малко смешен, сякаш носи бели пантофи, но ще е смешен за кратко, само след десет минути обувките му вече ще са ужасно мръсни, като всичко в живота, дайте време на времето и то ще реши всичко.